Как Brexit ще засегне президентските избори в САЩ

Решението на Великобритания да излезе от ЕС оказа един от най-мощите ефекти в историята на Европа след Втората световна война и нанесе силен удар върху идеала на ЕС за изграждането на по-отворено и по-интегрирано общество и върху сърцето на глобализацията, каквато ние я познаваме, пише в свой коментар преподавателят по международни финанси и банково дело в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) доц. д-р Силвия Трифонова.
 

Влиянието на Brexit засегна Великобритания по възможно най-директния и дълбок начин. В условията на несигурността, при които страната е оставена не само да се бори с болезненото и объркано напускане на ЕС, но също и с реалната перспектива за разпадане на самото Обединено кралство. Правителството и опозицията изпаднаха в тотална безизходица след историческия резултат от референдума. Новото ръководство на Великобритания се сблъска със сериозното предизвикателство да излекува британското общество, оставено дълбоко разединено от горчивината, остротата и язвителността, които характеризираха кампанията за оставане/излизане на Великобритания от ЕС. 

На 13 юли Тереза Мей официално стана новият премиер на Великобритания и веднага се зае да съставя правителството си съгласно дадения ѝ от кралица Елизабет II мандат. За външен министър бе назначен бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, един от най-видните застъпници на Brexit, който се спрягаше и за премиерския пост, но се отказа да се състезава за лидерското място в Консервативната партия. Още в самото начало Тереза Мей обяви позицията си: „Brexit означава Brexit и ние ще го превърнем в успех. Няма да има опити да останем в ЕС, няма да има и опити да влезем обратно през задната врата“. Дори се създаде изцяло ново министерство, посветено на излизането на Великобритания от ЕС, а за министър на "Брекзит" бе назначен Дейвид Дейвис, бивш държавен секретар по европейските въпроси. 

Каквото и да се случи, след референдума Великобритания никога няма да бъде същата. И ЕС няма да бъде същият. Драматичният развод с втория му по големина икономически партньор проряза сърцето на Европа в нейната дръзка и смела визия за интеграция и кохезия, и мощно засегна най-големия търговски блок в света – стълб на все по-взаимосвързаната и взаимозависима глобална икономика.

Brexit даде знак за ясно очертаваща се тенденция към по-голяма глобална фрагментация. Доколкото Brexit по същество сигнализира за вот срещу по-силна интегрираност на обществото, то вотът срещу по-голяма отвореност на обществото и за връщане към едно общество, ограничено от изолация и протекционизъм, и подхранвано от популизъм, то какво ли би означавало решението на Великобритания за ЕС, САЩ и другите страни по света? Възможно е Евросъюзът да удържи на бурята и дори да работи по-сплотено със своите страни-членки, така че да адресира някои от ключовите въпроси за своите граждани –по-бързо икономическо възстановяване, заетост, икономически растеж, имиграция, регулиране, бюрокрация и управление. Ако това се случи, може да се очаква да се възроди един по-силен и по-обединен Европейски съюз.

Все пак съществува силна постнесигурност от Brexit, която се подхранва от конституционните проблеми в Обединеното кралство, риска от политическо заразяване (“Nexit”), т.е. решението на други държави-членки да напуснат ЕС, ескалирането на процеса към дезинтеграция, възхода на етнонационализма и влиянието на Brexit върху президентските избори в САЩ. 

Налице са ясни политически паралели между САЩ и Великобритания. Макар че още няколко месеци предстоят до президентските избори в САЩ, вече се заговори за ефекта от Brexit върху изборите в САЩ. Същата популистка риторика се наблюдава сред важни кръгове от американското население, които несъмнено се чувстват изолирани и вярват, че са изоставени вследствие на глобализацията, което е ключова тема в дискурса на президентската кампания в САЩ.

Републиканският кандидат за президент Донанд Тръмп не крие своите планове за издигане на гранична стена между САЩ и Мексико, налагане на по-високи тарифи и мита, прекъсване на американските търговски споразумения, в т.ч. на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), както и депортиране на нелегалните имигранти от САЩ. Кандидатът на демократите Хилъри Клинтън апелира за предоговаряне на споразуменията, които са изгодни за американския народ и се противопоставя в много аспекти на някои международни споразумения за партньорство на САЩ като Транстихоокеанското споразумение за партньорство. Подхранено от вота на Brexit във Великобритания, чувството за по-голяма степен на протекционизъм и егоизъм в САЩ на практика може да се засили.

Истината е, че повечето американци не обръщат внимание на Brexit. Както е широко известно, когато стане време за избори, повечето американци не отдават почти никакво значение на нещата, които се случват извън Съединените щати. В този смисъл, в предстоящите няколко месеца от тук нататък, Brexit може и да не се окаже важен фактор за американските президентски избори.

Фактът, че американците не са обърнали внимание на Brexit досега, обаче не означава, че те няма да забележат ефектите от вота на британския референдум. Твърде лесно е обаче да се каже „първо Brexit, после Тръмп”. Но има начин, по който британският референдум може да се разгледа като предвестник на бъдещето. Кампанията по време на референдума в Обединеното кралство не се провеждаше по въпроси, които обикновено са централни за британски избори. Идентифицирането на политическите въпроси имаше много по-голям успех от икономическите, аргументите за „независимост” и „суверенитет” осуетиха аргументите в полза на британското влияние и значимост. Съветите на отговорните институции бяха пренебрегнати. Така че, след като подобна трансформация се прояви във Великобритания, тя може да се случи и в САЩ.

Както Доналд Тръмп обяви още на 24 юни, денят след британския референдум: „Аз мисля, че съществуват големи прилики между това, което се случва във Великобритания, и моята кампания. Хората искат да си върнат обратно своята държава… През ноември американците ще имат шанса да декларират отново своята независимост. Те ще имат шанса да гласуват в полза на търговията, имиграцията и външните политики, които ги засягат на първо място. Те ще имат шанса да отхвърлят сегашното управление от световния елит, и да предприемат реална промяна, която ражда правителство на, от и за хората”.

Според ръководителя на МВФ Кристин Лагард антитърговските политики, подкрепяни от кандидата на републиканците Доналд Тръмп рискуват да стартират опасно протекционистко движение, което може сериозно да навреди на глобалната икономика. Британският вот за излизане от ЕС вече хвърля сянка върху глобалния растеж, а налагането на нови търговски бариери в друга голяма икономика може да има разрушителни ефекти. Има опасност от нова голяма пауза в развитието на глобализацията, подобна на смущенията, причинени до началото на Първата световна война. Според Лагард „вълните от протекционизъм” в миналото са „предшествали множество войни”, протекционизмът „накърнява растежа, засяга включването и наранява хората”.

Много вероятна е възможността Brexit да окаже тежки и трайни ефекти върху глобалната икономика – а това на свой ред да ускори евентуална рецесия в САЩ. Предварителните анализи преди британския референдум прогнозираха какво ще се случи на финансовите пазари вследствие на решението за излизане на Обединеното кралство от ЕС. Курсът на британската лира се колебаеше значително от началото на кампанията за референдума през февруари, като действаше като барометър за настроенията и рефлектираше на курса на дебата. Движенията на курса след вота обаче са далеч по-драматични.

Само за един ден – 24 юни, когато бе обявен резултатът от референдума, курсът на британската лира се срина с над 10%. Това се оказа най-лошият ден за британската валута в нейната история. Сривът е по-сериозен дори от т.нар. „Черна сряда” – 16 септември 1992 г., когато Лондон напуска Валутно-курсовия механизъм и лирата поевтинява с 4,1% спрямо долара. На 6 юли т.г. британският паунд докосна ново 31-годишно дъно на ниво от 1,2798 щатски долара, след като редица фондове за имоти временно спряха търговията. Потребителското доверие в британската икономика се понижи с най-рязък темп от 21 години.

Очакванията са, че финансовите пазари със сигурност ще се стабилизират в даден момент, но според експерти, новото нормално състояние няма да е добро за световния икономически растеж. Brexit се явява очевидно отричане на следвоенния консенсус в полза на все по-задълбочаващата се глобална интеграция. Този консенсус е вече избледнял в лицето на растящия протекционизъм и антиимигрантските настроения по целия свят. По-нататъшно ускоряване на тези процеси може още повече да подкопае перспективите за световен икономически растеж, които вече са помрачени и от застаряването на населението и от ниската производителност.

Широко разпространена е тезата, че наличието на слаба икономика вреди на управляващата партия. В този смисъл, ако икономическият растеж продължи да се забавя, ще бъде лесно за избирателите да направят заключение, че системата не работи и че им е нужен управляващ като президента Тръмп.

Съществува и още една последна възможност обаче. В този съдбовен момент като контрапункт трябва да се изтъкне, че американските гласоподаватели могат да считат Brexit като предварителна картина на това, което може да се случи при управлението на Тръмп.