Нито Brexit, нито Тръмп ще спрат глобализацията

Глобализацията – тази непреодолима сила, която неизбежно и неумолимо прави света по-малък, сега явно е под заплаха. Растежът на търговията така и не се възстанови до нивата отпреди финансовата криза от 2008 г., пише журналистът Майкъл Шуман за Bloomberg. 

Доналд Тръмп захранва предизборната си кампания със страхове срещу свободната търговия и имиграцията.

Икономическите проблеми на САЩ, каза той през юни, са „вследствие на лидери, които се кланят на глобализма, вместо на американизма“. После дойде Brexit, най-лошата пречка за Европейския съюз – най-амбициозния проект на глобализацията. Бил Грос дори нарече Brexit “краят на глобализацията такава, каквато я познаваме“.

В някои отношения Грос е прав. Богатият Запад даде старт на глобализацията, базирайки се на идеала, че е по-малко вероятно страните, обвързани заедно с търговия, пари и култура, да се унищожат една друга. Сега тези в САЩ и Европа, които вярват, че са пострадали от огромните промени вследствие на глобализацията, искат да обърнат нейния ход. Изолационизмът се приветства, все едно е независимост. 

Но всеки, който смята, че глобализацията е мъртва, не е разбрал какво точно се случва. Макар да има съпротива, голяма част от света все още създава тесни връзки между страни, компании и общности. Вместо да се свива, глобализацията се задълбочава и разширява, независимо дали това се харесва на поддръжниците на Тръмп или на Brexit.

Тази нова и може би още по-вълнуваща фаза на глобализацията представя сериозни предизвикателства за политиците, особено в САЩ и Европа. Докато работническите класи, страдащи от застой на доходите си и безработица, избухват срещу свободното придвижване на пари, стоки и капитали, избраните от тях политици са изправени пред натиск да се откачат от все по-взаимосвързания свят. Съдбата на страните може да зависи от това дали ще продължат да са част от глобализацията.

Първият кръг на глобализацията като цяло е движение от Запада към останалата част от света. В последствие се присъединяват и развиващите се страни като Китай, Япония, Южна Корея и др.

Успехът на тази ранна фаза на глобализацията води до нова, която се придвижва във всички посоки. Развиващите се икономики развиват топли връзки помежду си, докато Китай, Индия и други печелят богатство, сила и увереност. Според изчисления на Световната търговска организация 52% от износа на развиващите се страни е отишъл към други развиващи се икономики през 2014 г. спрямо 38% през 1995 г. Търговията между Китай и Индия е 1,7 млрд. долара през 1997 г., но през 2014 г. вече възлиза на 72 млрд. долара.

Повечето страни продължават да се стремят към свободна търговия, дори докато Тръмп определя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) като „катастрофа“, а Brexit изкарва втората най-голяма икономика на Европа от единния пазар на континента.

Днешната глобализация привлича страни, които преди са оставали извън нея. Производителите на текстил и облекла от Бангладеш, Китай и Турция са инвестирали 2,2 млрд. долара в Етиопия миналата година, за да отворят заводи за износ към САЩ и Европа. Филипините, които дълго време изостават в район, изпълнен с хиперсвързани икономики, се превръща в огромен хъб за кол центрове.

Създават се нови институции, които да подкрепят тези тенденции. През юни подкрепяната от Китай Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB) одобри първите си 4 заема на стойност 509 млн. долара за проекти в Бангладеш, Индонезия, Пакистан и Таджикистан. Две месеца по-рано Новата банка за развитие (New Development Bank) също одобри първите си заеми за 811 млрд. долара по проекти в страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР).

Компаниите от развиващия се свят също стават все по-важни инвеститори. Според American Enterprise Institute китайските компании са инвестирали 111 млрд. долара в цял свят през 2015 г. - 10 пъти повече спрямо 2005 г. Общо индийските компании пък са инвестирали 139 млрд. долара през 2015 г., с което отбелязват ръст от 43% спрямо 2010 г.

Нарастващата антипатия срещу имигрантите също не означава, че хората си остават у дома. Според оценки на Световната банка броят на международните мигранти е нараснал до рекордните 251 млн. души миналата година. Над 38% от тях са се преместили от една към друга развиваща се страна през 2013 г. спрямо 34% към развитите икономики.

Разбира се, тази нова глобализация може да се изправи пред спънки, подобни на Brexit. Търговията между развиващите се икономки също среща забавяне. Оценките на СТО сочат, че ръстът на износа сред развиващите се икономики се е сринал до 1,3% през 2014 г. спрямо цели 33% само четири години по-рано. В някои случаи отношенията между страните не са толкова тесни, колкото изглеждат. Въпреки високото ниво на приятелство между Китай и Русия, постоянното недоверие е оставило много от обещанията им за сътрудничество именно на това ниво – обещания. А политици с намерения да се изправят срещу глобализма може да затруднят напредъка за всички.

И все пак враговете на глобализацията няма да успеят да я спрат. Твърде много страни виждат бъдещето си като част от нещо по-голямо. Индия отдавна изпитва съмнения за участието си в глобализацията, но след като облекчи правилата за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през юни, министър-председателят Нарендра Мори коментира в Twitter, че страната му е „най-отворената за ПЧИ икономика в света“. В съседство е Мианмар, където военните лидери се поддадоха на демократичните реформи, след като осъзнаха, че обеднялата им страна не може повече да стои в изолация.

Тези, които обвиняват глобализацията за проблемите си, смятат, че ще се справят по-добре, ако наблюдават отстрани случващото се. Тръмп и поддръжниците му твърдят, че издигането на стени – буквално и преносно, ще защити американските работни места и индустрия от нечестната глобална икономика. Но първите сигнали показват друго. Острият срив на паунда след Brexit е признак, че инвеститорите вярват, че Великобритания е по-малко конкурентоспособна извън обединена Европа, отколкото вътре в нея. В Париж и Франкфурт банкерите и политиците нямат търпение да се възползват от изтичането на финансовите компании далеч от Лондон заради Brexit.

Вместо да се поддават на изолационистични сили, политиците трябва по-бързо да решат истинските проблеми. Работниците, разместени заради свободната търговия, се нуждаят от по-интензивни обучения, за да се подготвят за новите си позиции. Университетското образование трябва да стане по-евтино, а професионалните училища – по-достъпни. По-силен глас на профсъюзите в корпоративното управление ще позволи на работниците да се възползват по-справедливо от печалбата, която глобализацията предоставя на големите компании. Докато светът продължава да става все по-плосък, противниците на тази неизбежна и неумолима промяна трябва да внимават да не изпаднат от ръба му, смята анализаторът.