Петролът в Северно море, или краят на една индустрия

Сривът на цените на петрола, който изправи компаниите от сектора пред редица трудности, взе поредната си жертва. Все повече компании спират производството си от платформите в Северно море, което доведе до вълна от тяхното извеждане от експлоатация. А това може да се окаже и краят на една от най-успешните индустрии във Великобритания за последните 50 години, пише Financial Times.

До средата на 50-те години на този век около 470 платформи, 5000 кладенци, 10 хил. км тръбопроводи и 40 хил. бетонни блока ще бъдат премахнати от Северно море.

Извеждането от експлоатация се случва редовно в други басейни, например Мексиканския залив, но никъде в петролната индустрия няма такова огромно "разчистване" за толкова кратък период. А хората, които са прекарали целия си живот в индустрията, преминават през т.нар. „процес на скърбене“.

Много хора в северна Шотландия се надяват, че демонтирането може да се окаже от жизненоважно значение за местната икономика, която понася сериозни удари заради срива на цените на петрола от средата на 2014 г. насам. То може дори да превърне района в център, откъдето да се предава експертиза и технологии на цял свят, казват някои. Но ако нещата се развият зле, разходите може да се вдигнат, ценни части от инфраструктурата да бъдат изоставени, докато под морето все още има петрол, а британският данъкоплатец да се окаже със задължения за милиарди лири.

„Извеждането от експлоатация е горчив хап“, казва Мат Бетс, вице-президент за Великобритания в Halliburton – най-голямата компания за петролни услуги в света. „Никой не иска да затваря тези платформи, но е неизбежно да го направят“.

За пръв път британската крайбрежна петролна и газова индустрия затваря и изоставя повече кладенци, отколкото сондира. Производството, което е спаднало с две трети спрямо пика от 4,5 млн. барела петрол на ден преди 16 години, ще спира на повече полета, отколкото започва.

Индустрията винаги е била наясно, че ще трябва да бракува застаряващите платформи, но процесът се ускори от цената на петрола, която се срина от 115 долара през лятото на 2014 г. до под 50 долара днес. Това накара половината от операторите в Северно море – най-скъпото място в света за сондаж на петрол, да работят на загуба, сочат данни на Company Watch, която следи корпоративния финансов риск.

Тези компании са изправени пред трудно решение: дали да продължат да добиват петрол и газ на загуба, надявайки се да спечелят отново пари ако и когато цената се възстанови, или да спрат всичко, понасяйки загуби за милиони лири за демонтиране междувременно? Прекалено скъпо е за компания да се върне и да започне отново да сондира изоставен кладенец, което означава, че всяко решение за напускане е окончателно.

Според индустриалния орган Oil and Gas UK премахването на около 80 платформи и свързаната с тях инфраструктура ще струва почти 17 млрд. паунда през следващите 10 години. Очакваните разходи за приключване на цялата дейност до около 2050 г. са между 30 млрд. паунда и 60 млрд. паунда - стойност, която се е увеличавала на няколко пъти, след като мащабът на задачата става все по-ясен.

„Продължаваме да твърдим, че разходите за извеждане от експлоатация ще стават все по-високи“, казва Дейви Куинтиър, старши мениджър в енергийната компания Accenture. “Справяме се зле по отношение на прогнозите и това ще остане все така“.

Част от проблема е, че малко компании са опитвали демонтаж, особено в условията на Северно море, където вълните могат да достигнат 40 м. Друг проблем е фактът, че компаниите не отчитат финансова възвращаемост от премахването на платформа, затова много все още се колебаят дали да вземат такова решение. Операторите са юридически задължени да демонтират платформите на определен етап, но заради натиска на по-ниската цена на петрола върху балансите им много отлагат това решение колкото се може повече.

Проблемът е, че много компании се опитват да демонтират платформите със същите скъпи технологии, с които са монтирани. Ето защо много оператори търсят нови технологии и методи за разглобяване, което да намали рязко разходите, а след това експертизата да бъде предоставяна в други части на света.

Британското правителство е готово да се възползва от тази възможност и обещава 250 млн. паунда на Абърдийн, отчасти, за да подготви пристанището за демонтаж – дейност, която ще се случва и в други крайбрежни градове.

Някои в индустрията обаче се тревожат, че тези технологични иновации може да повторят грешките по време на бума, когато все по-специализираните услуги вдигат разходите в Северно море повече откъдето и да е другаде в света.

А това може да се окаже проблем не само за индустрията. Съгласно британското право данъкоплатецът ще поеме половината от общата сметка за извеждане от експлоатация чрез данъчни облекчения, а според последните изчисления това може да струва на всеки данъкоплатец по 1000 паунда през следващите няколко десетилетия.

Има и още една идея за бъдещето на платформите. В Мексиканския залив, където също тече извеждане от експлоатация, макар и по-бавно, операторите работят по специална програма. Тя им позволява да оставят големи части от платформите под морето, които да се превърнат в хабитат за морския живот. Този метод обаче технически е забранен съгласно международните правила, които покриват североизточната част на Атлантика.

Възможно е, разбира се, изключение от тези правила, като Shell вече е получила такова за три от бетонните си подводни конструкции, всяка с голямата на Емпайър Стейт Билдинг.

Експертите в областта призовават повече компании да получат подобно разрешение, а регулаторите и правителствата да бъдат по-гъвкави при предоставянето им. Според тях без подобна инициатива разходите за демонтиране вероятно ще се увеличат още.