Устойчиво ли е поскъпването на петрола?

След срива на петролния пазар, започнал през 2014 г, когато цените се потопиха от над 100 долара за барел до под 30 долара през февруари тази година, на всяко поскъпване се гледа с недоверие. Плахите, а и не толкова плахите повишения в цената на суровината сякаш все още не могат да създадат увереност на пазарите, че вече може да говорим за възстановяване.

От няколко седмици обаче наблюдаваме първите по-стабилни ръстове при петрола. Освен това редица банки и агенции промениха в положителна посока прогнозите си за сектора. Investor.bg се допита до няколко български експерти, които да коментират петролния пазар и да споделят очакванията си за цените на "черното злато".

Все по-често в реториката на анализаторите присъства „баланс“ - дума, която през последните две години сякаш нямаше място на петролния пазар, тъй като предлагането далеч надвишаваше търсенето.

Според Виктор Манев, партньор в Impetus Capital, през последните няколко месец може да се говори за търсене на баланс, което е повлияно и от излизането от операции на множество американски производители на шистов петрол. Цветослав Цачев, главнен инвестиционен консултант в ЕЛАНА Трейдинг АД, посочва като фактори на първо място проблемите с доставките от Нигерия и понижения добив в други страни от ОПЕК и на второ място постепенното намаление на добива в САЩ и подобряването на равнището на запасите. 

Международната агенция по енергетика очаква дисбалансът да продължи до края на тази година, а през 2017 г. да има вече баланс, посочва Георги Георгиев, портфолио мениджър в Карол, и допълва, че не не това е било движещото в ръста на цената на петрола от средата на февруари насам.

„Това, което доведе до него беше промяната в нагласите на инвеститорите. Дъното бе формирано от слух, че ОПЕК и Русия са започнали разговори за евентуално намаляване на обемите и това бе достатъчно за пазара. Също както и през 1998-1999 подобна "вербална интервенция" доведе до реално търсен ефект, въпреки че и тогава, както и сега, подобна договорка бе постигната едва след една година“, обяснява Георгиев. „Свръхголемият брой пут опции на спекулантите очакващи нива до около $ 20 за барел също помогна за ръста до $ 40 долара. Петролът качваше дори и при излизащи редица високи нива на запасите от суровината в САЩ (лошите новини биваха купувани), което бе показателно, че нагласите вече са променени“, допълва той.

Ролята на Саудитска Арабия

ОПЕК, чийто де факто лидер е Саудитска Арабия, реши да вдигне тавана на добива още през есента на 2014 г., за да защитава пазарния си дял. Провалът на преговорите за евентуално замразяване на доставките даде основание да се смята, че режимът в Рияд оставя пазарът само да постигне баланс, а актуалното поскъпване на петрола подкрепи твърденията, че изглежда тази стратегия е сработила.

„Тази стратегия е факт, защото не може да се постигне споразумение с Иран за таван на производството. Не е възможно да се ограничи производството. Ниските цени на петрола доведоха до силно намаление на новите сондажи в САЩ, както се очакваше. Но това не е стратегия, а показва, че Саудитска Арабия не може да спре свръхпредлагането на пазара по друг начин“, казва Цветослав Цачев.

Виктор Манев посочва, че в уравнението има и значително неизвестно в контрола на увеличаването на предлагането - Иран успява да увеличи своето предлагане по-бързо от очакваното.

Според Георги Георгиев от Карол Саудитска Арабия е прилагала целенасочено подобна стратегия. „Просто както всеки друг пазар и този на петрола бе изпаднал в негативен тренд, който се разви напълно, съпроводен със сериозния дисбаланс в търсенето и предлагането по това време. Изобщо всички суровини бяха в подобен цикъл през последните няколко години, което е нещо нормално“, казва той.

Обикновено пазарът сам намира начин да възстанови това равновесие, по подобие на изказания от Адам Смит принцип за "невидимата ръка". Така и в този случай пазарът показа, че няма по-силен от него и търсенето и предлагането както в реалната икономика, така и в очакванията на инвеститорите нормализираха цената на петрола“, допълва Георгиев.

Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, посочва друг фактор по отношение на Саудитска Арабия. Според него със смяната на министъра на петрола (бившия директор на държавното предприятие Saudi Aramco Халед ал Фалих) и с намерението частично да приватизира държавната петролна компания Рияд вече води нефтена политика „по същество“. По думите му това ще доведе до балансиране заради потенциалното участие на международни компании в Saudi Aramco.