С хеликоптера на ЕЦБ в страната на чудесата и отрицателната доходност

ЕЦБ продължава процеса на наливане над 1 трилион евро парична база на пазарите, а търговските банки в Европа не кредитират достатъчно. Натрупани грешки и проблемни заеми в кредитните им портфейли, както и нежелание на самите компании да трупат нов, макар и евтин дълг, са фактори, които неизбежно объркват плановете на централни банкери и мениджъри.

За да преодолее проблемите в кредитната трансмисия, Централната банка въведе наказателна отрицателна лихва по свръхрезервите, които търговските банки паркират на депозити при нея. Това е опит за стимул на кредиторите да насочат ликвидността към икономиката, събуждайки анемичното търсене и икономическата активност, но и форма на наказание в размер на вече минус 0.4% – толкова колкото е и долният праг на доходност по активите, които ЕЦБ купува от финансовите пазар програмата за „количествени улеснения”.

И така, финансовата реалност влезе в непознатия фантастичен свят на отрицателните лихви и доходност, която следваше да накаже спестяването и да стимулира потребление и инвестиции, завъртайки кейнсианското колело. В момента на отрицателните лихви при ЕЦБ има „чакащи” около 850 млрд. евро.

Отрицателните лихви и техните ефекти

Реалността на отрицателна лихва по депозита при ЕЦБ предизвика неочаквани ефекти. Този на отрицателната доходност по някои финансови инструменти – основно краткосрочни държавни ценни книжа. Вместо да държат резерви на -0.4 на лихва при Марио Драги, някои банки предпочетоха да кредитират френското или германското правителство - считано за безрисков длъжник - пак при отрицателен доход, но поне не толкова колкото този на централната банка във Франкфурт. Трябва да признаем, че тази „глътка” въздух за правителствата бе основна цел на Драги. Той самият е казвал нееднократно, че само с „парично създаване” няма устойчив растеж, а нулевите лихви не могат да компенсират липсата на правителствените разходи при проблеми в частния сектор, както гласи рецептата на лорд Кейнс, на когото Супер Марио очевадно е отдаден следовник. 

Проблемът е, че ултраевтиният заемен ресурс предизвика очаквано отлагане на икономически реформи от правителствата, които неразумно се финансират дългово все по-безболезнено. Видя се в Португалия, вижда се и във Франция и постоянният й свръхдефицит през последните години. В глобален план над 10 трилиона правителствен дълг вече е „под нулата” като доходност, като в Германия дори и дългосрочните ценни книги на правителството преминаха тази граница.

Рентабилността на банките пък неизбежно бе ударена от политиката на отрицателна лихва по депозита в ЕЦБ. През първото тримесечие печалбите бяха разочароващи, а пазарната капитализация на кредиторите е на минус 20% от началото на годината. С около 1 трилион проблемни кредити в балансите, ужасни условия за набиране на капитал като буфер срещу скелетите в гардероба и трудности за генериране на паричен поток от основната банкова дейност – кредитирането - банковата система в Еврозоната днес е изправена пред сериозни предизвикателства. А количествените улеснения не успяват да изчистят грешните инвестиции, натрупани в миналото.

Целта на отрицателните лихви - да се накажат спестителите, които да извадя парите от банките и да започнат да харчат - засега е само мираж. За сметка на това застрахователните и пенсионните фондове – от Германия до Италия – се гърчат в глад за доходност и са принудени да покачват премии или да променят условия, за да продължават да плащат обезщетения, задължения по спестовни продукти и частни пенсии. Това, поставено в контекста на все по-силни антиевропейски и радикални политически настроения, които измъчват Стара Европа и установените политически елити, може да се окаже от ключово социално значение.

Гладът за доходност по естествен път пренасочва инвестиционен капитал от еврото към валути като долара и активи, деноминирани в долари, например, с оглед на очебийното наличие на лихвен арбитраж – както казахме, 10-годишните бундове вече са на отрицателна територия, докато американските им аналози предлагат положителни 1.7%, което в модерния финансов свят си е отлична сделка.

Да кредитират некредитоспособни играчи – това е една от възможностите за европейските банки, ако искат да излязат от мъртвата ликвидна хватка. Правителства и компании, които при други условия вероятно биха били считани за некредитоспособни днес имат реален достъп до оскъдните спестявания, увеличавайки несъмнено и риска за цялата финансова система.

Парадоксално, но експериментът с отрицателните лихви в Швейцария и Швеция в отговор на европейската хлабава лихвена политика доведе до оскъпяване на кредита там, след като някои банки прехвърлиха тежестта към активите – кредитите си, - така че да запазят лихвените си маржове. Перверзен ефект, който втрещи местните централни банки, търсещи поевтиняване на кредитния ресурс за бизнеса. От друга страна: напълно логичен ход от страна на мениджърите на търговските банки. Да прехвърлиш отрицателните лихви върху депозантите в системата на банкиране с частични резерви (и задължителни минимални резерви от 1% в еврозоната) е риск, който нормален банкер няма как да направи без веднага да предизвика условия за масов изтегляне на депозити и ликвидна криза.

Освен това, Комерцбанк, най-големият кредитор в Германия, заедно с куп компании от финансовия сектор обмислят – а някои вече го и направиха – изтеглянето на парична ликвидност в сейфове, заобикаляйки отрицателната лихва при редепозиране в ЕЦБ. И тъй като в съвременното банкиране банкнотите и резерви са основата на банковия кредит и паричното предлагане, логично може да начертаем още една бъдеща цел на ЕЦБ, поела в грешната посока: вместо ръст, свиване на паричното предлагане, поради изтегляне на банкови резерви от системата.