Ще спъне ли икономическите реформи новият парламент на Кипър?

Ще позволи ли новият парламент на Кипър правителството да продължи програмата си за реформи и възстановяване на страната след дълбоката финансова и икономическа криза или реванш ще вземат популизмът и връщането към дискредитираната политика от миналото за свръхразходи на държавните пари? Това е големият въпрос, пред който се изправи една от най-малките страни членки на ЕС след проведените на 22 май парламентарни избори. Новият състав на законодателния орган се събира на официалната церемония за започване на петгодишния си мандат днес (2 юни). 

Изборите за нов парламент бяха първите, след като Кипър изпълни тригодишната програма за макроикономически корекции с тройката международни кредитори, от която излезе успешно само преди два месеца - на 31 март. След продължителна рецесия икономиката се стабилизира, макар и на ниско ниво, и регистрира ръст, който макар и малък - 1,6% за 2015 г., е най-високият от 7 години насам. Бюджетът е почти балансиран, а банковият сектор - добре капитализиран. Въпреки положителните резултати обаче страната може да се изправи пред нови трудности и рискове за продължаване на структурните реформи и разумното управление на публичните ресурси, коментираха политици, финансисти, икономисти след парламентарния вот.

Раздробеност, популизъм, крайнодесни

Новият парламент на Кипър е силно раздробен и най-многопартийният в историята на страната. За неговите 56 места гласоподавателите изпратиха представители на 8 партии. Големият им брой се съпътства с намаляване на подкрепата за управляващата партия и засилване на позициите на популистките, антиреформаторските партии. Новата политическа конфигурация породи опасения дали парламентът ще е способен да постигне консенсус по предстоящите важни решения за икономиката, и още повече – дали правителството ще успее да прокара в него необходимите реформи.

Управляващата дясноцентристска партия “Демократичен сбор” /ДИСИ/ на правителството на президента Никос Анастасиадис, която сключи и изпълни споразумението с тройката, запази челното си място със спечелените 30.69% от избирателите, което обаче е с 3.7% по-малко от предишните избори. Нейният лидер Авероф Неофиту подчерта, че ДИСИ е единствената управляваща партия в Европа, която реализира едни от най-трудните програми за строги икономии и остана първа политическа сила. Тя обаче ще разполага само с 18 депутати от общо 56, с 2 по-малко от предишния състав. 

Основната опозиционна партия – лявата АКЕЛ, традиционно се противопоставя на тройката и на икономическите реформи на правителството на Анастасиадис по програмата с кредиторите. Тя остана втора с 25.54% от общия вот, като загуби рекордните 7.1% в сравнение с резултата отпреди 5 години. Нейните гласове в парламента сега са 16.

Третата по големина парламентарна партия е Демократическа партия /ДИКО/, с 9 депутата. Тя беше партньор на ДИСИ в правителството на Анастасиадис, но малко след началото на мандата му през 2013 г. напусна коалицията, най-вече заради разногласия по решаването на Кипърския въпрос.

Трудностите се очакват и заради по-малките опозиционни партии. Тревогите са най-вече заради крайнодясната екстремистка националистическа партия ЕЛАМ, кипърския аналог на “Златна зора” в Гърция, която влезе за първи път в парламента и има двама депутати. Всички те са противници на политиката на правителството за строги икономии за излизане от кризата и присъствието им засили популисткия блок в новия парламент.

Законодателството за реформите и исканите от тройката мерки във финансите и икономиката бе приемано много трудно в предишния парламент, но при новите резултати кабинетът на Никос Анастасиадис ще срещне още-големи спънки. Инфарктни заседания и драматични гласувания белязаха приемането през последните три години на законите за несъстоятелността, банките, приватизацията. Заради отхвърлянето в пленарна зала на правителствените законопроекти, изисквани по споразумението с тройката, Еврогрупата замрази за месеци наред изплащането на траншовете от заема.

В новия парламент управляващите имат тежката задача да осигурят мнозинство за внасяните от правителството законопроекти за реформи като разчитат на гласове от другите партии, което ще бъде трудно. Политическата несигурност след изборите се е увеличила и трябва да се изчака да се види какво ще кажат инвеститорите, коментираха финансисти.

Реформите – предизвестена конфронтация

Кипър, въпреки че приключи спасителната програма, не е излязъл от кризата. Все още му предстоят важни и съществени реформи, необходими за възстановяване на икономиката и запазването на публичните финанси и банките под контрол. Финансовият министър Харис Георгиадис вече предупреди, че “изходът от меморандума не бележи началото на връщането към това, което сме свикнали да правим в миналото”, имайки предвид популистките идеи и безразборното харчене на държавния бюджет.

Над 45 законопроекта вече чакат новия парламент. Като свой най-голям приоритет правителството вече обяви пакета от 7 законопроекта за реформи на държавната администрация. Дни преди депутатите да се съберат за първи път Харис Георгиадис ги призова да одобрят законопроекта за реформа на заплатите в публичната администрация /бонуси, индексация, заплащане и пенсии на държавните служители/. Очаква се този законопроект да стане и първата голяма конфронтация с опозицията.

Силно конфликтен ще бъде и дебатът за приватизацията, който ще продължи сагата от предишния парламент. Кабинетът възнамерява да внесе отново законопроекта за приватизацията на държавния телеком CYTA, който остана неизпълнен ангажимент от програмата с тройката, поради което Кипър не получи и последния транш от спасителния заем. Изправено пред силна опозиция, протести и стачки, в края на март правителството оттегли законопроекта си за преобразуването на телекома в компания, 100% частна държавна собственост. В последния си работен ден, само часове преди да се разпусне, предишният парламент прие с гласовете на опозицията забрана на приватизациата на телекома и енергийната компания до края на 2017 г.

Правителството се готви за ново данъчното облагане на недвижимите имоти, както и да защити реформите за новата национална здравноосигурителна система, която бе в програмата по меморандума с тройката, но вече няколко пъти сроковете за изпълнението й бяха отлагани.

Отсега се очаква и труден дебат наесен за приемането на държавния бюджет за 2017 г.

Конфликтни са и много от бъдещите законодателни действия на опозиционните партии. Много от предложенията, които те вече обявиха, се отклоняват от плановете на правителството за дисциплинирана фискална политика. Основно те са за увеличаване на държавните разходи, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите, компенсиране на притежателите на ценни книжа заради загубите им при срива на банковата система и “подстригването” на негарантираните депозити преди 3 години, намаляване с 2% на ДДС върху стоки от първа необходимост, спиране на приватизацията. Крайнодясната ЕЛАМ иска да се сложи бариера за наемането на работа на чужденци в Кипър и да се сложи край на политиката на строги икономии.

Пред Кипър “висят” и препоръките на Европейската комисия за реформи в публичния и финансовия сектор. До края на тази година страната трябва да приеме механизъм, обвързващ заплащането в обществения сектор с ръста на икономиката. Същият срок важи за приемането на подзаконови нормативни актове за завършване на новата финансова рамка, както и предприемането на мерки, с които да се гарантира намаляването на необслужваните кредити. От юни 2017 г. Кипър ще трябва да премахне пречките пред пълното прилагане на рамките за несъстоятелност.

Негативни сценарии за публичните финанси

Без необходимата законодателна подкрепа икономиката може да влезе в период на несигурност за изпълнение на реформите, като приватизацията става все по-малко вероятна, прогнозираха финансисти. Според тях това ще означава, че Кипър не може да изплати част от държавния дълг. “Малко вероятно” ще стане и повишаването на суверенния кредитен рейтинг на страната, което пък означава, че лихвите по кредитите ще останат високи.

По-бавен растеж в отсъствието на реформи няма да позволи намаляване на необслужваните кредити, които се считат за проблем № 1 на кипърската икономика и една от основните заплахи за финансовата стабилност на банките. Те възлизат на почти 27 млрд. евро и съставляват около половината от кредитния портфейл на банките.

При такова нежелано развитие има риск икономиката на Кипър да остане под натиск в следващите години, още повече заради погасителните процедури, които започват 2018-2019 г. Според данните на Министерството на финансите правителството е изправено пред общо 873 млн. евро в дългови падежи през 2018 г., когато започва изплащането на преструктурирания заем от Русия. През 2019 г. и 2020 г. падежите са в размер на 2.2 млрд. евро и 1.8 млрд. евро.

Ако се попречи на реформите, проблемът няма да е на правителството, а на страната, която получи втори шанс, смята финансовият министър Харис Георгиадис. В навечерието на официалното откриване на парламента той заяви от името на правителството, че то “би приветствало парламент, който не само няма да пречи на усилията, но и ще помогне за прокарването на реформите и консолидацията и няма да действа като пречка за промените, необходими на страната”.