Колко краткотрайни могат да са икономическите експанзии?

Икономическата експанзия на САЩ навършва седем години. На практика периодът навлиза в „старческите“ си години, защото само три предишни възходящи цикъла са продължили по-дълго. Рекордният бум от 90-те години например продължи 10 години, пише Economist в свой коментар.

Може да се приеме, че 10 години е максималната продължителност на живота на икономическа експанзия в Америка. Това обаче е източник и на притеснения, че дните на сегашния цикъл са на практика преброени. Дали обаче това е така, коментира изданието.

На пресконференция през декември председателят на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън коментира, че е мит, че „експанзията умира от старост“. И все пак това се случва. Така че или Йелън греши, или някой прекъсва цикъла преди да му е дошло времето да приключи, пише в анализа.

Рецесиите са част от нормалния живот. Обикновено те се причиняват от някакъв шок при доставките. През 1973 г. например нарастващите цени на петрола удариха тежко потребителите в богатите икономики. Силният ръст на данъците също намалява покупателната способност и води до спад на БВП.

Най-честият виновник обаче е слабото търсене. Колебанията на финансовите пазари или нарастващите лихви карат хората да държат парите си. Така страхът се оказва заразен и води до спирала от самозахранващ се песимизъм, посочва още изданието.

Не всички икономически експанзии обаче са краткотрайни като американските. Рекордът се държи от Холандия – най-дългият период на икономически растеж в страната продължи 26 години и приключи през 2008 г.

Австралия обаче може и да надмине този рекорд през следващата година, тъй като икономическата експанзия на страната датира от 1991 г. По-рано тази година Глен Рудбуш от Федералния резерв в Сан Франциско подготви специална актюерска таблица за историческите икономически експанзии на Америка. От нея се вижда, че след края на Втората световна вълна САЩ преминалат през 12 периода на икономически възход.

Рудбуш е открил и връзка между възходящите икономически цикли и човешкия живот – те са еднакво уязвими и в 40-я, и в 80-я си месец.

Понятието за неостаряващото възстановяване е контра-интуитивно. Крайните бизнес цикли имат по-голям смисъл – една икономика, която излиза от рецесия, има изобилие от възможности за инвестиции, които - след като се изчерпят, е много по-вероятно тази икономика да се върне към спад.

Някои икономисти настояват обаче, че циклите не се развиват точно така и е възможно растежът да се промени дори и когато експанзията продължава. Бумът в технологичния сектор например може да източва капитали, които биха могли да се вложат в жилища или инфраструктура. Тези индустрии биха могли да захранят растежа, когато технологичният бум се изчерпа.

Ако всички вътрешни инвестиционни възможности са изчерпани, би трябвало да се разчита на капитал от чуждестранни инвеститори, както и на намаляване на стойността на валутата с цел насърчаване на износителите, което пък да стимулира икономиката. Докато края на експанзията на един сектор не предизвика вълна от песимизъм в други икономически сектори, шоуто би трябвало да продължи, пише изданието.

Защо обаче тогава една икономика да изпада в рецесия? В предвоенната ера правителствата и централните банки са играли много по-малка роля при стабилизирането на икономиките. Икономическите шокове – от земетресения до финансови кризи, са се случвали често и колкото по-дълго продължава един възходящ цикъл, толкова по-вероятно е сривът да е жесток, така че да се окаже силен натиск върху икономиката.

След Голямата депресия обаче правителствата поемат ролята на стабилизатори на песимизма. Големите държави осигуряват още по-големи „автоматични стабилизатори“, като например високи помощи при безработица, манипулации на лихвените проценти и други инструменти, с които да поддържат очакването за стабилен растеж.

Следвоенните периоди на икономическа експанзия са по-дълги, а рецесиите – по-къси, но безсмъртието на бизнес цикъла е доста неуловимо. Краят на много от възходящите периоди е в резултат на нечестни игри. През 80-те години на миналия век например и Америка, и Великобритания преминаха през рецесии, които са умишлено предизвикани с цел обуздаване на инфлацията.

В други случаи става въпрос за човешка грешка. Както признават централните банкери, контролът им върху икономиката не е перфектен. Политиките всъщност работят като своеобразно отлагане, а и не всеки удар може да бъде предвиден, така че рецесия може да започне и преди централните банки да имат възможност да реагират адекватно.

В момента лихвените проценти са близки до нулата и централните банки са все по-зависими от неконвенционалните инструменти, при които маржът на грешките е по-голям. В случаите на често увеличаване на лихвите обаче много от централните банки също късно осъзнават, че няма обратен път за корекция.

Все пак има разлика между инцидент и безразсъдство. Централните банки, които се тревожат повече за високата инфлация, отколкото се притесняват от ниска, вероятно ще открият, че икономиките преминават през регулярни рецесии.

Фед явно не си е научил урока, защото започна да увеличава лихвите преди достигането на целта за инфлацията. Така, дори коментарите на Йелън за естествения живот на експанзията не трябва да се считат за алиби, заключава изданието.