Вашингтон, Рияд и изгубеното приятелство

Американският президент Барак Обама попитал своя добър политически приятел, премиера на Австралия Малкълм Търнбул, какво мисли за това, че Саудитска Арабия и някои други страни от Персийския залив се опитват да наложат и в други райони на света (например в Индонезия) по-строги форма на исляма. "Но не бяха ли саудитците ваши приятели?", попитал на свой ред Търнбул. "Остави, много е сложно", отвърнал му Обама.

Този анекдот, поместен в американското списание "The Atlantic", говори красноречиво за това, че в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия е настъпила промяна. Тихото разбирателство, маркирало връзките между Вашингтон и Рияд в продължение на десетилетия, днес е отстъпило място на недоверието и резервите.

Промяната в отношението към Саудитска Арабия води началото си от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. От общо 19 атентатори, участвали в нападенията, 15 бяха саудитски граждани. Оттогава Вашингтон гледа по-критично към уахабизма - държавната религия в Саудитска Арабия. Фундаментализмът на уахабитските теолози се доближава до екстремизма на сунитските джихадисти. Мнозина дори смятат, че те са сродени, пише в свой анализ за Deutsche Welle Керстен Книп. 

От няколко седмици в САЩ широко се обсъжда един непубликуван досега допълнителен протокол от работата на разследващата комисия за атентатите от 11 септември. "По отношение на Саудитска Арабия със сигурност ние не извървяхме всички възможни пътища", заяви в предаването "60 минути" бившият сенатор Боб Кери, който тогава бе член на разследващия екип.

Саудитска Арабия пък от доста време се опитва напразно да се сдобие с тайния доклад. "Ако ни обвиняват за нещо, искаме да можем да се защитим. Защото сме убедени, че всякакви обвинения са безпочвени", заяви още през 2003 тогавашният външен министър на Саудитска Арабия Сауд ал-Фейсал. И до днес саудитците не са успели да се сдобият с тайния документ. 

Дори и само заради терористичните атентати от 11 септември посещението на президента Обама в Саудитска Арабия, което започна в сряда, няма да е никак приятно. Още повече, че има и други обстоятелства, които обременяват двустранните отношения. "Саудитска Арабия се чувства изоставена от САЩ", казва за DW близкоизточният експерт от Германското дружество за външна политика Себастиян Зонс и уточнява, че има предвид сключената ядрена сделка с Иран - най-големия противник на Саудитска Арабия. "Със сигурност значение има и това, че САЩ не осигуриха достатъчно подкрепа за саудитската военна операция в Йемен. Освен това Вашингтон и Рияд имат различия по отношение на Сирия - докато саудитците настояват за свалянето на президента Асад, американците досега бяха по-скоро сдържани по този въпрос", посочва Зонс.

Саудитска Арабия би желала да види отново засилен ангажимент на САЩ, уверява експертът. "Не бива да забравяме, че фракингът в Америка разклати водещата позиция на Саудитска Арабия на петролния пазар. По тази причина Рияд има интерес да държи ниска цената на петрола", посочва Зонс.

"Интересите на САЩ и Саудитска Арабия в момента са диаметрално противоположни", казва също и Мадави ал-Рашид, преподавателка по социална антропология в лондонския Кингс колидж. Докато президентът Обама се стреми към създаването на един многополюсен Близък изток с няколко регионални сили, Саудитска Арабия иска да запази тази роля само за себе си и да бъде водещата страна в целия регион. "В Рияд Обама е смятан за първия американски президент, опитващ се да провали тази тяхна мечта. Освен това помирението му с Иран извади саудитците от техния блажен сън", написа Рашид в онлайн изданието Al-Monitor. "Ако Обама наистина иска да постигне нещо с това посещение в Рияд, той трябва да убеди саудитците, че времето на хегемониалните сили е отминало", добавя експертката.

Въпреки многото различия двете страни имат обаче и общи интереси, уверява Себастиян Зонс. "Битката срещу т.нар. "Ислямска държава" (ИДИЛ) със сигурност е сред тях. Междувременно Рияд осъзна, че ИДИЛ е не само заплаха за сигурността, но и голямо идеологическо предизвикателство. През последните месеци нападенията на саудитска територия, извършвани от бойци на ИДИЛ, зачестиха и това силно тревожи саудитците".

Те обаче са неспокойни и заради нестабилната обстановка в съседните страни, обяснява Зонс. "Това принуди Рияд да започне военна операция в Йемен, където застана на страната на президента Абед Рабо Мансур Хади в битката му срещу бунтовниците хути, подкрепяни от Иран. Военната операция в Йемен е сигнал също и към Вашингтон. Тя трябва да покаже на американците, че Рияд е в състояние да се справя и без тяхна помощ. "На пръв поглед това е демонстрация на сила. Но под повърхността различаваме и признаци на слабост, защото с военната си офанзива в Йемен Рияд се сбогува с досегашната си стратегия за печелене на влияние основно с дипломатически средства и сега поема по пътя на военната конфронтация. А дотук в Йемен тази тактика не му носи никакви успехи", посочва Зонс.

На този фон президентът Обама започва едно трудно посещение в момент на силно обтегнати отношения между Вашингтон и Рияд. Сега те могат да се влошат още повече. Или пък да започнат да се подобряват.