Нов епизод в турско-германската медийна сага

Кореспондентът на германския обществен телевизионен канал ARD Фолкер Швенк не е получил разрешение да влезе в Турция „от съображения за сигурност“. Това поне пояснява турското правителство, цитирано от германското списание Focus. Освен това вицепремиерът на страната Нуман Курулмус поясни пред журналисти в сряда в Анкара, че Швенк не е разполагал с валидна пресакредитация за Турция.

В южната ни съседка чуждестранните кореспонденти трябва да получат акредитация от надзорната от правителството генерална дирекция за пресата и информацията, за да може да работят. Подобна акредитация впрочем изискват и други държави. 

Швенк е ръководител на студиото на ARD в Кайро. Във вторник сутринта при влизането му в Турция на летището в Истанбул той бе задържан за близо 12 часа от страна на турските власти, а след това бе върнат обратно в Кайро. Журналистът е искал да пътува от Истанбул към района на турско-сирийската граница, за да говори там със сирийски бежанци.

Самият Швенк се изказа за случая в предаването „Tagesschau“ (централните вечерни новини) на телевизията. След приземяването в Истанбул той  първоначално е получил писмено обвинение с бележка. „Нашите колеги в Истанбул установиха, че това има нещо общо с нарушения на границата, но повече никой не ми каза", заяви репортерът.

Не са му били свалени обяснения от властите и те са се държали прилично с него, но въпреки това „не може да се каже, че бях свободен“. „Беше ми позволено да се движа свободно в полицейското управление, но не можех да го напусна, аз бях квази арестуван".

Endstation Istanbul. Einreise in Türkei verweigert. Es sei ein Vermerk an meinem Namen. Bin Journalist. Ein Problem? pic.twitter.com/wA7er0fJHn

— Volker Schwenck (@VSchwenck) 19 април 2016 г.

За да може да предава за Сирия, журналистът се нуждаел от това  пътуване до Турция, поради което въпросът според него трябва да се изясни възможно най-бързо. „Ако това не работи, а след това ще бъде голям проблем", каза ръководителят на ARD студиото в Кайро.

Случаят е поредният в избухналия през последните седмици медиен дебат в Германия и Турция. В края на март турският президент Реджеп Таийп Ердоган бе ядосан от излъчена в предаването „Екстра 3” първо по регионалния обществен канал NDR, а по-късно и по обществената телевизия ARD сатирична песен по негов адрес. По-късно Анкара поиска клипът да бъде свален от онлайн пространството, а турското Външно министерство привика германския посланик Мартин Ердман. Междувременно казусът стигна дори до канцлера Ангела Меркел, която разреши на съда в Германия да образува дело срещу  водещия от обществената германска телевизия ZDF Ян Бьомерман.

Сатирата на Бьомерман изобилства от какви ли не лични обиди и ругатни срещу турския президент, а самият водещ беше уточнил предварително, че подобно нещо не е разрешено и в Германия.

Стихотворението обаче си има предистория, защото малко преди това Турция беше привикала германския посланик в Анкара, за да дава обяснения за една далеч по-невинна сатира, насочена срещу нарушаването на човешките права в Турция. Въпросната сатира беше излъчена в предаването „extra 3” на телевизия NDR.

Във всяка една правова държава правосъдието си е правомощие на съда, но в този конкретен случай политиката също играе съществена роля, защото става въпрос за параграф 103 от Наказателния кодекс в Германия, който се отнася до "обиждането на институции или представители на чужди държави", припомня Deutsche Welle. Там дословно се казва следното: „Който обижда чуждестранен държавен глава /…/, се наказва с лишаване от свобода до три години /…/. За да се задейства прокуратурата обаче, бе нужно германското правителство да даде съгласието си.

Преди няколко дни  правителственият говорител Щефен Зайберт заяви, че не бива да се прави връзка между ролята на Турция в бежанската криза и решението на германското правителство по иска на Ердоган. „Основните ценности в Конституцията не подлежат на пазарлъци", заяви Зайберт.  Въпреки това натискът от Анкара не отслабва. Междувременно Анадолската информационна агенция цитира говорител на Ердоган да казва, че „тези обиди и грубости нямат нищо общо със свободата на мненията и на печата. Навсякъде по света това се тълкува като обида и представлява наказуемо деяние". 

Сега обаче думата има съдът – германските съдии ще решават дали журналистът действително е обидил турския президент със своето сатирично стихотворение. 

Напоследък все по-често чуждестранни журналисти са тормозени в Турция, пише Die Welt. През септември 2015 г. двама британски журналисти на онлайн списанието Vice бяха арестувани в в Диарбекир. Те дойдоха освободени след няколко дни, докато техният преводач прекара четири месеца в ареста.

Почти по същото време холандската репортерка Фредерике Гердинг, единственият базиран в Диарбекир чуждестранен журналист, бе изгонена. В началото на годината турските власти отказаха на трима германски журналисти, включително и на автор на Die Welt, както и на техен норвежки колега акредитация.

А през миналия месец и Spiegel Online бе принуден да изтегли дългогодишния си кореспондент в Истанбул Хаснаин Казим, защото тамошните  органи не са удължили прес акредитацията му.

За чуждестранни журналисти разрешението за пребиваване в страната е обвързано с акредитацията. Така че неполучаване на акредитация е почти равносилно на заповед за експулсиране. 

В публикувания днес годишен доклад "Репортери без граници“  Германия е класирана на 16-о място (отсъпление от 4 места на годишна база) от общо 180 страни. Турция е на 151-о място, като отстъпва с още 2 места спрямо 2015 г. България е на последно място от страните членки на ЕС в класацията за свобода на словото, като се смъква от 106-то на 113-то място.