Истинската спирачка за ЕС – разривът между Париж и Берлин

Забравете за Brexit-а. Истинското препятствие пред задълбочаването на европейската интеграция не са непохватните британци, без значение дали ще решат да останат в ЕС със специален статут или да го напуснат.  Препятствието е дълготрайната френско-германска задънена улица за това как еврозоната да стане по-силна и устойчива, помирявайки две радикално различни икономически и политически култури, пише в цитиран от БТА анализ за Ройтерс Пол Тейлър.

След като Дейвид Камерън постигна споразумение официално да се утвърди полуотделеният статут на Великобритания в 28-членния блок - ако евроскептичните му избиратели не я отделят съвсем - топката отново е в държавите основателки на ЕС да измислят как да се напредне. Европейските федералисти като белгийския премиер Шарл Мишел се тревожат, че дадените отстъпки на поставения под натиск британски лидер може да отворят апетита на други страни да поискат някои политики на ЕС да не важат за тях и в крайна сметка да доведат до разпадане на съюза. 

„Не трябва да създаваме впечатлението, че Европа е магазин на самообслужване. Може да има различия, но не може да има една Европа, в която всяка страна си подбира каквото иска", каза френският президент Франсоа Оланд.

Рискът от засилващо се "разплитане на чергата" бе подчертан от едностранното решение на Австрия по-рано този месец да наложи мигрантски квоти по границите си и отказът на четири централноевропейски страни да поемат каквато и да било част от единия милион мигранти, които влязоха в ЕС миналата година.

Това, което тревожи архитектите на европейската интеграция обаче, е сривът на френско-германското водачество в еврозоната - икономическата сърцевина на 60-годишния европейски проект.

В разгара на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г. те намериха минимални допирни точки: еврозоната затегна фискалните правила и създаде свой спасителен фонд, частичен банков съюз с общ надзор и механизъм за преструктуриране на провалени банки чрез зачатъчен оздравителен фонд.

Обаче откакто Европейската централна банка избегна разпад на 19-членната еврозона с обещанието през 2012 г. да направи "каквото е необходимо" за запазване на еврото, реформите за подсилване на икономическото управление и споделянето на риска буксуват.
План от 2012 г. под название "Към същински икономически и валутен съюз", подписан от четиримата председатели на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка и Еврогрупата доведе до първите стъпки към банковия съюз, но след това засече.

Французите отказаха да обмислят принципа да сключват обвързващи споразумения с Брюксел за реформиране на безкомпромисния им трудов пазар или щедрата им система на социални плащания - проблеми, които могат да предизвикат стачки и да свалят правителства.

Германците и съюзниците им отказаха да осигурят финансови стимули на някои страни, за да приемат те подобни реформи. Берлин отхвърли идеите за централен бюджет на еврозоната, обща застраховка върху банковите влогове или каквото и да било съвместно издаване на дългови книжа.

Миналата година бе изготвен втори документ с по-скромен план на три етапа за реформа на еврозоната, под който се прибави и подписът на председателя на Европейския парламент, но и той не стигна далеч.

И двете големи европейски сили са фрустрирани и се чувстват измамени.

Германците смятат, че фискалната дисциплина все още не е достатъчно добре налагана, особено при французите, а пък французите имат чувството, че Берлин все още не проявява солидарност с по-слабите южноевропейски икономики.

А и двете държави имат други належащи вътрешнополитически грижи - масов бежански поток в Германия, в който Берлин се чувства изоставен от повечето си партньори от ЕС, и смъртоносно предизвикателство за сигурността от ислямистки екстремисти във Франция. 

Мигът на истината бе отложен, поне докато минат националните избори във Франция и Германия през 2017 г.

Според осведомени източници колебливата европейска политика на Оланд се движи от страха да не разцепи левицата и да не изгуби нов референдум за Европа след провала на конституционния договор на ЕС през 2005 г.

Дали негов десноцентристки приемник, или получил втори мандат Оланд ако социалистът бъде преизбран противно на очакванията, ще е склонен да сподели повече суверенитет предстои да се разбере.

През това време предизвикателството да се интегрират един милион бежанци - проект, чиито мащаби са съпоставими с обединението с бившата комунистическа Източна Германия през 90-те години - вероятно ще ограничи политическия фокус на Ангела Меркел или приемника ѝ.

Растящият дисбаланс на силите между икономически преуспяващата Германия и  стагниращата и нежелаеща реформи Франция подсилва същностните различия в националните традиции.

Германците мечтаят за Европа на правилата, в която правителствата прехвърлят суверенитета си по националния бюджетен баланс на централен орган, който има правомощията да ги глобява или изключва, а съдилища на ЕС налагат изпълнението на ангажиментите за икономически реформи.

В такъв съюз Берлин може да е склонен да приеме ограничен общ бюджет на еврозоната и обща застраховка върху банковите влогове, но вероятно никога няма да се съгласи със съвместното издаване на дългови книжа.

"Съюз на трансфера", който преразпределя благата от работливите северняци към бонвиваните южняци, остава кошмар за мнозина германци. Те го приемат като отворена врата към "морален риск", постоянна награда за лошо поведение.

Мнозина във Франция продължават да мечтаят за по-малка еврозона с хармонизирани данъчни ставки, равни или доближаващи се до техните високи нива, обща минимална заплата и вноски за безработица и значителен общ бюджет, поддържан от съвместно теглене на заеми.

С редки изключения обаче французите остават алергични към външния контрол или надзор на държавните им финанси или на икономическата им политика.

Тези разделения няма да изчезнат като с магия независимо дали Великобритания ще остане в ЕС или ще го напусне, въпреки че сътресението от британско гласуване за напускане би създало политически натиск за дръзка инициатива за еврозоната.

Вярно е, че сега Великобритания официално обеща да не възпрепятства бъдеща интеграция на еврозоната в замяна на отстъпки по въпроса за работниците мигранти, освобождаване от ангажимента да участва в политическата интеграция на ЕС и гаранции за финансовия сектор на лондонското Сити.

Страните от еврозоната обаче първо ще трябва да се споразумеят как да задълбочат валутния си съюз.

Усилията на група от 11 страни от еврозоната за въвеждане на данък върху финансовите трансакции, които са повод за безрезултатни спорове между финансовите министри от 2012 г., показват колко трудно може да се окаже това.