Ще се превърне ли Гърция в бежанския лагер на ЕС?

Подобно решение би изолирало Гърция, която няма сухоземна граница с никоя от шенгенските страни, посочва информационната агенция. Най-големият негатив от такова решение ще е икономически заради ограничаването на движението на хора и стоки през летищата и пристанищата на страната.

Някои от европейските лидери междувременно се отказаха от Гърция и насочиха вниманието си към Македония и България. Унгария и Австрия призовават за удължаване на оградата по гръцко-македонската граница, която беше издигната в края на миналата година. Така Гърция, която стана входна точка към Европа за над 850 хил. души през миналата година, се превърна в своеобразно “депо”.

Според агенцията не може да се направи много за опазване на бреговата ивица на Гърция, която е дълга почти 14 хил. км и е най-дългата в Европа. Веднъж достигнали до териториалните води на Гърция, отблъскването на лодките с имигранти им се счита за нарушаване на международното право.

Ако ситуацията в Идомени обаче се сметне за предупреждение, ерата на затворени граници в Европа би тласнала имигрантите в Гърция към още по-опасни пътища за изход от създалата се ситуация.

Да се обвинява Гърция за неволите на Европа с бежанската вълна всъщност пренебрегва корените на проблема – продължаващата война в Сирия. През миналата година престъпните мрежи в Турция изкараха милиони, като изпращаха бежанци към Европа. Сделката между Брюксел и Анкара за 3 млрд. евро с цел спиране на бежанския поток има нищожно отражение върху новопристигащите имигранти в Гърция. Затварянето на пътя през Балканите без спиране на плавателните съдове, които напускат бреговете на Турция, директно поощрява дейността на трафикантите в Европа, пише още агенцията.

Друг основен проблем е липсата на законна алтернатива за бежанците да стигнат до Европа или, веднъж пристигнали, да продължат с придвижването си. Сделката между ЕС и Турция се фокусира върху задържането на бежанците на турска територия. Схемата на ЕС за преразпределение на 160 хил. имигранти от Италия и Гърция пък няма успех – досега са разселени малко под 500 души. Заради забавянето много бежанци отказват да участват, още повече, че само 13 държави са одобрили квотите за разпределение.

Преди да говори за изолиране на Гърция, Европа трябва да се погрижи за ускоряване на програмата за разселване на бежанци, посочва информационната агенция. Атина няма възможност да осигури храна, медицинска помощ и подслон на тези, които биха останали в капан, ако границата с Македония остане постоянно затворена.

През последните две години Гърция е похарчила около 2 млрд. евро заради бежанската криза, пише още Ройтерс. На фона на дългогодишната рецесия и икономически лишения страната не може да осигури жизненоважни услуги на собствените си граждани, какво остава на хилядите бежанци, които могат да бъдат блокирани на нейна територия.

Заради географското си разположение Гърция е на фронтовата линия в Европа по отношение на бежанската криза. Изолирането й няма да помогне с нищо, нито пък ще реши проблема с преселническата вълна. Основната задача на Европа вместо това трябва да бъде преодоляването на популистката реторика на някои от членовете на ЕС, както и съвместната работа с Турция за разрушаване на трафикантските мрежи и за осигуряване на стимули за бежанците да останат там при нормални условия.

Същевременно Ройтерс съобщава, че източноевропейските държави ще съдействат “с хора и друг начин”, за да помогнат на Македония да затвори границата си с Гърция. Очаква се лидерите на Унгария, Полша, Словакия и Чехия – Вишеградската четворка, да обявят решението си на 15 февруари, посочва агенцията, като се позовава на запознати дипломатически източници.

Австрийският външен министър Себастиан Курц заяви вчера в Скопие, че Македония трябва да е готова да спре изцяло навлизането на имигранти през следващите месеци, тъй като Виена се очаква да направи същото при достигането на определения лимит от хора, които ще приеме през източните си граници.

Темата за бежанската вълна можете да следите тук