Евтиният петрол означава опасна политика

Една от основните линии в кампанията на Доналд Тръмп за президент на САЩ е, че ядреното споразумение с Иран е „ужасно“. Започвам да се чудя дали това е вярно, но от друга гледна точка, пише колумнистът Фарийд Закария за Washington Post. Иран се оказа с много по-лоша сделка отколкото очакваше. Да не забравяме, че Техеран влезе в преговорите в бурните дни на високите цени на петрола. А както иранците тепърва откриват – навън светът е изцяло нов.

Да се поставим на мястото на Иран. Ислямската република започна да се отнася сериозно към преговорите и през 2013 г. подписа временно споразумение. Същата година петролът струваше над 100 долара за барел. Основният конкурент на Иран – Саудитска Арабия, процъфтяваше с икономика, разраснала се с около 6% през 2012 г. Харчейки спокойно и у дома, и в чужбина, бюджетът на кралството през 2013 г. се наду, и то с 19%.

Иран междувременно бе изолиран и със свиваща се икономика. Реалната награда за Техеран не е връщането на средствата му (около 100 млрд. долара) от сметки в банки в Азия и Европа, замразени като част от международните санкции. Наградата трябваше да бъде завръщането му на пазарите като втори най-голям производител в Близкия изток и събиране на богатството от бума. През 2010 г. ирански официални представители прогнозираха, че до 2015 г. иранските приходи от петрол и газ може да достигнат 250 млрд. долара годишно. Именно на това залагаха те, когато договаряха отстъпките.

През януари иранският петрол потече към пазара с цени на петрола от под 30 долара за барел. Bloomberg News изчисли, че страната генерира 2,35 млрд. месечно от продажби на петрол. Това не е точно наградата, която Ислямската република очакваше, когато се отказа от ядрената си програма.

И все пак Иран вероятно ще може да се справи със спада на петрола по-добре, отколкото много други петролни страни. Икономиката му е диверсифицирана до известна степен и, заради санкциите, както тя, така и обществото са изключително устойчиви, посочва Moody’s. Не е такъв случаят с много други големи страни, които попадат под удара на понижаващите се цени на петрола.

Да погледнем съседен Ирак. Тим Аранго от New York Times рисува образа на страна „в разгара на скъпа война срещу ИДИЛ, която сега е изправена пред икономическо бедствие вследствие на срива на цената на петрола, формиращ над 90% от приходите на иракското правителство“.

Той отбелязва, че почти 8 млн. иракчани разчитат на заплати от държавата, което възлиза на почти 4 млрд. долара на месец. Общите приходи от петрол в момента са под 3 млрд. долара месечно. Високопоставен иракски политик казва, че Ирак може да не оцелее като страна, ако цените на петрола остани ниски твърде дълго.

Венецуела, дълго време лошо управлявана от Уго Чавес и наследника му, е на ръба на дефолт и дори по-лошо. Икономиката се е свила с 10% през миналата година. Очаква се през 2016 г. тя да се свие с още 8%, а инфлацията да достигне 720%, сочи Международният валутен фонд (МВФ). Както Мат О‘Браян от The Post пише: „Единственият въпрос в момента е кое ще се срине първо: правителството на Венецуела или икономиката ѝ?“.

На въпрос какво не ѝ позволява да заспи нощем директорът на МВФ Кристин Лагард споменава страни като Нигерия, където 90% от износа и 60% от държавните приходи идват от продажбата на петрол. На фона на тази криза се засилва Боко Харам, която надмина ИДИЛ като най-смъртоносната терористична организация в света през 2014 г., убивайки 6 644 души през същата година.

Докато правителството на Нигерия се бори с Боко Харам на север, то е изправено и пред възможността за нови насилия на юг по делтата на р. Нигер, където се намира голяма част от петрола на страната. В най-лошия момент размириците там спряха половината от петролното производство на Нигерия. Размириците приключиха с крехък мир и амнистия за бунтовниците през 2009 г. Правителството обаче няма достатъчно пари, за да изпълни някое от множеството си обещания. Сега може да се стигне дотам да се бори срещу две брутални движения, които да разкъсат страната.

Има и други петролни страни с не толкова много предизвикателства като тези, но все пак с проблеми в повечето. Отговорът, казват икономистите, е стартиране на структурни реформи, отдалечаване на икономиките от природните ресурси и инвестиране в други индустрии и човешки капитал. Това е трудно да се направи по което и да е време, но е особено трудно, когато страната ти е в режим на свободно падане.

Във всеки случай правителствата на страните производителки на петрол навсякъде по света се нуждаят отчаяно от парични средства, дори само за да плащат заплати и да задоволят основните си задължения. Това означава, че те ще добиват колкото петрол могат, което увеличава предлагането и поддържа цените ниски. Добре дошли в нов свят на евтин петрол и опасна политика.

Още новини и анализи за петролния пазар четете тук