Трудните прогнози: С понижаването на цената намалява и оптимизмът за петрола

... за политиката на ФЕД...

Финансистът Манолов смята, че ФЕД изобщо не се интересува от сътресенията на фондовия пазар. „Паричната му политика е базирана основно на нивата на безработицата и нивата на бъдещата инфлация. Ще има поне още едно или две покачвания на лихвата в САЩ, като първото покачване може би ще стане факт през март“, убеден е той.

Точно тук на противно мнение е Фортунов от „Бенчмарк  Финанс“. „Предвид вероятното разширение на количествените улеснения в Европа, каквото се случи в Япония, както и предвид незадоволителните данни за трудовия пазар в САЩ, в частност нарасналия брой на молбите за помощи за безработни, повишение на лихвените нива в САЩ през март няма да има“, казва той. По думите му първоначалните очаквания за повишение на лихвените нива на 4 етапа през 2016 г. няма да се реализират.

Светлин Минев пък е на мнение, че засега от американската централна банка комуникират добре своите намерения.

„За да има повишенията, за които се говори в стенограмите от заседанията, пазарът на труда не трябва да показва признаци на слабост, а трябва вече да видим и някакъв инфлационен натиск. През декември потребителските цени се понижиха с 0,1%. Вярно е, че ниските цени на горивата оказват влияние, но и базисната инфлация (която изключва цените на горивата и хранителните продукти) е само с 0,1%“, коментира той.

Припомняме, че срещата на Фед ще бъде на 15-16 март, като според Фортунов няма да има стъпка към повишение.

„В зависимост от макроикономическите показатели и състоянието на останалата част от световните развити икономики, вероятно лихвите биха могли да бъдат увеличени едва през април, като не изключвам отлагане до средата на юни. Всъщност се забелязваше едно откъсване на щатската икономика от тази на останалия свят, след като цялостното макросъстояние на САЩ бе позитивно. Сега обаче вероятно Фед ще се съобрази със забавеното икономическо възстановяване в еврозоната, както и със сравнително по-бавните темпове на растеж на един от основните си търговски партньори в лицето на Китай. Програмите за количествени улеснения, които може би дори ще бъдат удължени или увеличени, заедно с почти нулевия растеж в Европа, спират до известна степен ръста на икономиката на САЩ, което от своя страна би довело до по-плавно повишение на лихвените нива там“, пояснява още той.

... и за решенията, пред които е изправена ЕЦБ

Според Бисер Манолов политиката на ЕЦБ по количествени облекчения носи спорни ефекти за реалната икономика.

„Единственото, което със сигурност може да се твърди, е все по-голямата пристрастеност на европейските правителства към емитирането на държавни дългове, което безспорно увеличава рисковете в дългосрочен план. Марио Драги говори с някаква неестествена лежерност по темата, но сериозните структурни политически решения за цяла Европа липсват. Вижте къде е съотношението държавен дълг към брутен продукт на държавите от еврозоната. Това съотношение твърдо отива към 100 процента“, отбелязва Манолов.

За Светлин Минев Марио Драги засега е последователен и действа адекватно. „Упрекват го, че печата пари, но той това може да направи. Проблемите в еврозоната и ЕС не са причинени от ЕЦБ“, казва още Минев. Той очаква нова порция от  стимули, ако няма инфлационен натиск до заседанието през март.

Според Фортунов последиците за пазарите от противоположната парична политика в САЩ и Европа може да се изразят в по-висока волатилност и увеличаваща се несигурност, което в крайна сметка да рефлектира върху колебливо представяне на фондовите пазари и ориентиране на инвестициите в японска йена и злато, а донякъде и евро.

„Противоположните парични политики в САЩ и в еврозоната биха означавали силен долар за дълъг период от време. Практиката обаче показва, че при навлизане в цикъл на покачване на лихвите в САЩ доларът губи от стойността си спрямо основните валути. Силен долар за мен означава той да се движи в диапазона 1.06-1.15 долара за евро“, пояснява Манолов.