Глобална криза може и да няма, но са налице основните съставки

Нов ден, нов финансов спазъм. В Лондон, Ню Йорк, Шанхай и Франкфурт историята е все една и съща: акциите потъват, а цената на петрола се срива до най-ниското си ниво от 2003 г. насам заради опасенията, че Китай се насочва към рецесия, повличайки след себе си останалата част от световната икономика, коментира Guardian.

Въпреки последните разпродажби на финансовите пазари, това далеч не е краят. За да се материализира денят на Страшния съд, Китай ще трябва да се приземи доста твърдо, вместо просто да среща препятствия по пътя си. Останалата част от света също ще трябва да е узряла за своя криза, ще е нужен и предавателен механизъм, който да разпространи проблема, фокусиран в Източна Азия, към останалата част на глобалната икономика.

Засега теорията, че събитията през последните три седмици наподобяват нова криза, подобна на тази от 2008 г., е именно това – хипотеза. Не трябва обаче да се заблуждаваме - ако условията за рецесия са правилни, тя ще се разпространи по света като пандемия.

Това в крайна сметка е същността на глобализацията. Икономиките са много по-интегрирани, отколкото преди половин век, когато контролът върху капитала, търговските бариери и голямата държавна собственост защитаваха националните икономики. Днес промените в политическата философия и технологиите означават, че има много по-малко пречки за свободното движение на стоките – и реално никакви за свободното движение на парите.

Така че, когато една страна се сблъска с проблеми, винаги има риск от зараза. Това се оказа вярно в случая с Тайланд през 1997 г., когато сривът на валутата бързо задейства домино ефект в Югоизточна Азия.

Оказа се вярно и това, което изглеждаше като местно затруднение за много по-голяма икономика. Бен Бернанке, тогавашният председател на американския Федерален резерв, през 2006 г. пренебрегна идеята, че проблемите с рисковите ипотечни кредити представляват заплаха за американската, камо ли за глобалната икономика. Колко погрешно обаче се оказа мнението му.

Директната експозиция на Великобритания към Китай, например, е относително скромна. Страната не е сред петте топ международни пазари на британските компании, като само 4% от британските стоки и услуги са насочени натам. Ако китайската икономика изпадне в криза, част от работните места ще бъдат в риск, но това няма да бъде толкова сериозно, колкото рецесия в САЩ или еврозоната. САЩ има да губят повече, но въпреки това и техният износ към Китай е само 1% от БВП.

Ситуацията с британските банки обаче е по-различна. Те, особено HSBC и Standard Chartered, са заели толкова много пари на Китай, че ще бъдат в много по-голям риск от която и да е друга страна, ако се окаже, че заемите не могат да бъдат обслужени. А Китай има планина от "лоши" кредити.

Как може да се прояви кризата все пак? Един от начините, твърди Нариман Бехравеш, главен икономист в анализаторската компания IHS, ще бъде ако Китай спре да се опитва да подкрепя валутата си – юана. Резултатът, казва той, ще бъде обезценяване от 15-20%, което ще направи китайския износ по-евтин, но ще оскъпи този на другите държави

Това ще бъде първият залп в абсолютна валутна война. Другите страни ще предприемат ответни мерки и САЩ ще наложат търговски санкции върху китайските стоки. Дефлационният натиск ще се засили, тъй като азиатските страни ще стоварят излишното си производство върху останалата част от света.

Стоманената индустрия на Великобритания вече опита от този горчив хап. Китай произвежда повече стомана, отколкото се нуждае за икономическия си растеж, и я продава на по-ниски цени. Британските производители не могат изобщо да се конкурират.

Това обаче ще бъде само началото на хаоса. Много страни в развиващия се свят имат огромни заеми в долари. Самият Китай има дълг от 1 трлн. долара, деноминиран в зелената валута. Ако юанът и други валути на развиващите се пазари се обезценят, то тогава стойността на тези доларови дългове ще се повиши, което ще се окаже сериозен натиск за всички засегнати икономики и непоносим товар върху по-уязвимите.

Джу Мин, заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), скицира в Давос в сряда какво може да се случи оттук нататък. Просто казано, всички инвеститори ще хукнат панически към изхода в един и същ момент. Ликвидността в глобалната икономика ще пресъхне, казва той, като отбеляза: „Това плаши всички“.

И това определено е така. По време на Световния икономически форум господарите на вселената тихо проверяват последните новини от финансовите пазари на смартфоните и таблетите си. Не малко изненади имаше, когато Dow Jones се понижи с 500 пункта.

Главните изпълнителни директори на мултинационалните компании нямат нужда, разбира се, да им се напомня за глобалната взаимосвързаност. А ако имат нужда от напомняне, нобеловите лауреати са налице в Давос, готови да дадат урок по теория на хаоса. Една от нейните идеи е, че очевидно малки събития може да имат огромно влияние, така че помахването с крилца на една пеперуда може да доведе до ураган на другия край на света. А Китай е една много голяма пеперуда.