Наистина ли 62 души притежават повече от по-бедната половина от човечеството?

Политическите реформи често се нуждаят от политически кампании. И в този дух неправителствената организация  Oxfam публикува всяка година в навечерието на икономическия форум в Давос доклад, който изобличава глобалното неравенство. Активистите често си служат със закачливи цифри, като от година на година те звучат все по-драматично.

Така например през 2014 г. Oxfam обяви, че най-богатите 85 човека в света притежават толкова, колкото по-бедната половина от човечеството. 52% от световното богатство, което не е собственост на най-богатия 1%, пък се притежават от най-богатите 20%.

През 2015 г. пък данните бяха за само 80 супербогаташи. А сега – само 62 суперзаможни имат толкова пари, колкото половината от световното население. 62 мултимилиардери срещу 3,5 милиарда души...

Но има един проблем. Данните не са точни. Защото методиката на доклада издиша точно тук. По отношение на измерването на състоянието Oxfam ползва данни на банката Credit Suisse. Според тях най-заможният 1% от човечеството притежава толкова, колкото останалите 99%, но след като от сумите се приспаднати всички дългове. 

Crazy! Richest 62 people have same wealth as the poorest 3.6 billion. You could fit the 62 on a bus #EvenItUp #WEF16 pic.twitter.com/QOZKh38ynT

— Oxfam International (@Oxfam) January 20, 2016

След това анализаторите на Oxfam посягат към списъка на богаташите на икономическото списание Forbes – и започват да броят от първо място милиардите долари, докато не стигнат до число, което съответства на изчисленията на Credit Suisse за състоянието на по-бедната част на човечеството. Но така Oxfam сравнява анализи, които едва ли са сравними. 

Forbes подготвя годишната класация на супербогатите, като оценява техните активи. Списъкът се води от Бил Гейтс, следван от Карлос Слим и инвеститора легенда Уорън Бъфет. Малко милиардери обаче желаят да разкрият своите активи. Данните са само приблизителни, но показват през годините интересни тенденции.

Анализът на Credit Suisse обаче има други цели – той иска да разкрие икономисаните суми на най-богатите. Данните показват, че има все повече богати китайци, а по този начин – и потенциален бизнес за мениджърите на активи.

Когато обаче Credit Suisse говори за „състояние“, тя има предвид спестявания след приспадане на всички пасиви. Това има смисъл от гледна точка на банката, обаче води до странни резултати.

Използваните данни на Credit Suisse представляват оценка на активите минус дълговете - "Global Wealth Databook". Макар и интересна, тази оценка крие доста рискове, поясни преди година и Петър Ганев от  Института за пазарна икономика. Най-просто казано, тя прави така, че бедните се озовават в богатите страни, тъй като там хората имат големи дългове.

Който например е собственик на семейна къща в Германия и живее в нея, от гледна точка за човек от развиващите се пазари е най-вероятно всичко друго, но не и беден. Въпреки това много хора теглят кредит, за да осъществят това, и по този начин нямат особено високи спестявания, които банкерите на Credit Suisse биха могли да вземат предвид.

Беден китайски фермер с много нисък доход и почти никаква собственост, но без дългове, може да се окаже по-богат от някой млад доктор в САЩ, който има много висок доход, но без значителна собственост и все още със сериозен студентски дълг. Самите автори на доклада на Credit Suisse признават, че именно поради поемането на големи дългове хората с отрицателно нетно богатство са всъщност в богатите страни. Според тази методология почти няма китаец в най-бедните 10 процента. Следователно собственици на имот с ипотека не се включват сред заможните, а това изкривява статистиката.

Възможността изчисленото въз основа на тези данни състояние на половината човечество да съответства на това на 62-та милиардери на Forbes е по-скоро малко вероятна.

От години за този проблем сигнализира финансовият журналист Феликс Салмън, който поддържаше блог за финанси и технологии в Ройтерс, а пише в блогове от 1999 г. През 2010 г. Американската статистическа асоциация му връчи награда за постижения в областта на статистическите репортажи. Ако журналистите цитират данните на Oxfam, той ги нарича в Twitter „идиоти". А организацията пък отвръща, че данните почти няма да се променят, ако в статистиката влязат и собствениците на имоти с кредити. 

И така – в икономическите данни често може да се намерят точки за сравнение, според които неравенството се покачва. В крайна сметка дори и Г20 наскоро призна, че неравенството по отношение на доходите се повишава и трябва да се предприеме нещо по темата. Затова може би е време за истинска кампания на Oxfam, но основана на правилни факти и цифри.