Известният германски икономист и ръководител на мюнхенския институт Ifo Ханс-Вернер Зин очаква за следващата година силен ръст на германската икономика, но същевременно вижда и два риска – от една страна силен срив на китайската икономика, а от друга – нова криза в еврозоната, където „проблемите бяха само замазани“.
Припомняме, че Зин ще предаде след 17 години начело ръководството на института Ifo през март на проф. Клеменс Фюст.
Франция и Южна Европа отлагат вече просрочените структурни реформи с подкрепата на Европейската централна банка, смята Зин. „Политическата несигурност в Европа е голяма. Точно в това се крие реалният риск", казва Зин пред Die Welt.
„Европа не работи с еврото. Франция и Южна Европа остават в хронична криза, масовата безработица води до политическа радикализация и застрашава стабилността на Европа", пояснява още икономистът.
Според него в Германия допълнителните държавни разходи от 21 милиарда евро заради бежанците ще добавят попътен вятър за икономиката през следващата година. Но федералното правителство едва ли ще успее да вдигне данъците преди преди следващите избори. И „в някакъв момент държавата ще трябва да изплаща задълженията си и точно тогава ще настъпи обратният ефект", казва Зин.
Една политика на дълга, каквато се прави в някои други страни, би била много опасна за Германия, „защото никой няма да спаси Германия, никой няма да ни погаси дълговете", казва президентът на Ifo. Според него дълговете от почти 70 на сто от годишния икономически продукт са твърде високи, а към това следва да се добави и демографският проблем: бейбибумърите (поколението „Бейби бум" - родените след Втората световна война, приблизително между 1946 г. и 1964 г.) искат след 15 години да имат добра пенсия, а няма достатъчно деца", казва Зин. „Би било безотговорно да искаме да поемем дългове в такава ситуация. Защото малкото децата така или иначе ще поемат твърде много товар“.
По думите на икономиста политиците отделяли твърде много внимание на настроенията и на следващите избори, а не на неизбежните икономически последици. Затова икономистите и университетите трябва „публично да изказват своето мнение и да информират хората за дългосрочните последици от политическите решения", казва професорът.
Институтът Ifo очаква ускоряване на германския икономически растеж до 1,9% през 2016 г., което го прави по-оптимистичен от други институции или Бундесбанк (германската централна банка). Ниската цена на петрола и слабото еврото са двата основни двигателя, казва Зин.
И двете ще насърчат търсенето на местни стоки, а „ниското ниво на безработицата и по-високите заплати допълнително ще допринасят за добрия потребителски климат в Германия". Индустрията на износа очаква повече поръчки, например от САЩ, където икономиката е във възход. „А друг двигател е и продължаващият от 2010 г. насам, строителен бум в Германия: заради ниските лихвени проценти полетът в бетоновото злато продължава", пояснява Зин.
преди 8 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години атанасио,тъпо парче си и това си е. Нема изход от дълговете за длъжника. ЗА КРЕДИТОДАТЕЛЯ: ЦЕЛТА НА ЕВРЕЙСКАТА ПАЯЖИНА Е НИКОГА ДА НЕ СИ ВЪРЩАШ ДЪЛГА И ДА СИ ЗЕЛ 100 ЛЕВА, ДА СИ ПЛАТИЛ 1000 НА БАНКАТА И ПАК ДА ДЪЛЖИШ 100! Което и става! изхода от таз ситуациа е да престанеш да бъдеш слабоу,мна *** и да се наредиш у кредитодателите.... А ГЛОБАЛНО ИМА СЕМО ЕДИН ИЗХОД: ПУСКАЙ АТОМНИТЕ БОМБИ И ДА СЕ ОПРАВЯТ РАСТЕНИАТА. *** ЗА ОРГАНИЧНИА ЖИВОТ. Стига си игра на всеобщо въздигане и хуманизам, че и просперитет. арбайт махт фрай. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години продължение на коментар 3 ,и между другото просто няма друг изход от дълговете освен това което предлагам и държ.дълг е най-малкият проблем - http://***.dw.com/bg/европа-тъне-в-дългове/a-17583328Това с повишаването на лихвата тоест инфлация няма как да стане освен ако доходите не е следват защото ''през периода между 1979 г. и 2007 г. доходите на средните 60% са се покачили с по-малко от 40% докато инфлацията е била 186%.''- http://ekipbg.com/kak-centralnite-banki-prichinyavat/ Хванаха се в собствените мрежи и сами се изобличиха ,че ''системата'' не работи и защото не може да има безкраен растеж в една затворена система като Земята отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Що не прочетеш казаното от Елън Браун,Президент на Публичния Банков Институт(САЩ) - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htmЕстествено за да не се самозабравят трябва в Конституцията да се запише ,че държ.дълг не може да е повече от БВП както е сега в САЩ и т.н. ТЪЙ КАТО СМЕ ПРЕД СВЪРШЕН ФАКТ НЕЩАТА СЕ ОПРАВЯТ ЛЕСНО КАТО СЕ ДЪРЖАТ ЛИХВИТЕ ДО НУЛАТА А РАСТЕЖА НА ИКОНОМИКАТА ЩЕ ДОЙДЕ ОТ ЗАБРАНА НА ОФШОРКИТЕ И Т,Н, РЕГУЛАЦИИ С ЦЕЛ БЮДЖ.ИЗЛИШЪЦИ КОИТО СЕ ИНВЕСТИРАТ В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ НЕЩА ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНАТ КАТАСТРОФИТЕ ПОВЕЧЕ и надълго в коментар 1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Ти сам вярваш ли в глупостите, които пишеш?? Държавна монетарна политика може да има единствено в... Страната на Чудесата от едноименната история на Луис Карол. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Няма проблем и 200% държ.дълг ако лихват е до 0,1% или парите идват от държ.монетарна банка Проф.д-р Иван Ангелов в "Сблъсъкът на икономическите идеологии" на BOOM & BUST (2 и 3 част) - https://***.youtube.com/watch?v=fw9lh1idQKc добре обяснява за държ.намеса доказано научно - http://solidbul.eu/?p=3421 за да се намалят ''бизнес кризите'' на капитализма но аз си мисля въобще да ги няма тези ''кризи'' чрез 0% лихва - http://bgeconomist.bg/2013-04-28-20-17-49/173-lihvata-rak-na-obshtestvoto.htmlили просто държ.банки и Елън Браун,Президент на Публичния Банков Институт(САЩ) добре обяснява - http://***.courtfool.info/bg_A_tale_of_two_monetary_systems.htm,и във филмчето след 3-тата минута се предлага това - https://***.youtube.com/watch?v=jfu22Ixw8tY&feature=relmfuно нещата са много по-сложни защото кризата е системна и съм обяснил на стената на проф.д-р Боян Дуранкев - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1678735562404671 отговор Сигнализирай за неуместен коментар