Португалия ли е новата Гърция?

Приликите

Народът и на Португалия, и на Гърция бе тежко засегнат от годините на бюджетни икономии. Гърците пострадаха от скок на бедността и безработицата. Изборите през януари доведоха на власт левия премиер Алексис Ципрас и партия СИРИЗА.

Ципрас влезе в сблъсък с кредиторите за икономиите, почти изваждайки Гърция от еврозоната. След това обаче се наложи Ципрас да обърне курса. Той прие искането на кредиторите за по-високи данъци и драстично орязване на пенсиите и разходите в замяна на нов спасителен пакет от 86 милиарда евро.

В Португалия подобна неочаквано бурна реакция срещу икономиите бе предсказуема на парламентарните избори миналия месец, когато партиите "анти-икономии" заедно събраха над 60 % от вота.

Също като при Ципрас, първият призив на встъпващия португалски премиер социалист Антониу Коща бе да се ограничат икономиите. Той възнамерява да отмени съкращенията на заплатите на държавните служителите и да отблокира увеличението на пенсиите от 1 януари, както и да облекчи данъчното бреме. Това, твърди той, ще вкара повече пари в джобовете на португалците и ще даде тласък на икономиката.

Само че държавният дълг на Португалия, също като гръцкият, е все още много висок. На равнище 130% от БВП той е третият по размер в Европейския съюз, а трите основни рейтингови агенции продължават да класифицират като junk португалските облигации.

И двете страни, както и останалата част от ЕС, трябва да представят за одобрение разходни планове пред властите в Брюксел.

Новият португалски министър на финансите, който е възпитаник на Харвард, е благоразумен и скромен - много различен от яркия бивш гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, чийто зов за бунт отчужди кредиторите на Гърция. По принцип португалците не са толкова разпалени като гърците и по лисабонските улици няма ожесточени протести.

Икономическото богатство на двете държави също се различава.

Макар Португалия да не постигна целта си да бъде като Ирландия, друг получател на спасителни средства с процъфтяваща икономика, след тригодишна рецесия страната отчете икономически растеж от 1,5% за първото полугодие спрямо същия период на 2014 година. Равнището на безработицата спадна от рекордните 17,7 % през 2013 година до 11,7 % през третото тримесечие. Изпълнявайки спасителния план с мерки за икономии, Лисабон успя да излезе от системата на редовни прегледи от кредиторите по програмата.

Такова облекчение за Гърция липсва, като правителството очаква икономиката да остане в рецесия и през 2016 година, с безработица трайно над 25% и държавен дълг, който ще нарасне до 188% от годишния БВП. Няма непосредствени планове за излизане на пазарите на облигации, а банковите трансакции остават ограничени, след като през лятото страната почти достигна до финансов крах.

Освен всичко суверенните облигации на Португалия са подкрепени от стимулиращата програма на Европейската централна банка за изкупуване на дългови книжа. Благодарение на програмата лихвите по португалското кредитиране остават много ниски въпреки политическата несигурност.

В сряда, 25 ноември, страната продаде 10-годишни облигации с доходност от едва 2,43 %. При Гърция ситуацията е друга - облигациите не отговарят на критериите за такава подкрепа, защото рейтингът им е нисък.

Федерико Санти, анализатор в консултантската компания Eurasia Group с централа в САЩ, отбелязва, че за разлика от Гърция радикалните леви партии в Португалия няма да бъдат в кабинета, а и Португалия не търси повод за конфликт с Брюксел. Има обаче риск Португалия да се увлече по популистка политика, предупреждава той.
Достатъчно сме обезпокоени, но спокойно можем да кажем, че Португалия няма да бъде другата Гърция, заключава Санти.