Джихад без граници

Години наред Пакистан поддържа позицията си на ключов американски съюзник, твърдейки, че подкрепя само джихадистки групи с регионална насоченост, докато в същото време продължава да подкрепя Запада в преследването на глобални джихадисти. Веднага след 11 септември пакистанското партньорство позволи на САЩ да арестуват голям брой членове на Ал Кайда. САЩ обаче не притискат Пакистан твърде много по отношение на антииндийските джихадисти и дори приемат американските жертви, попаднали в ръцете на афганистанските талибани, действащи в Пакистан.

Изчезващите разграничения между джихадистките групи са в резултат на неуспеха на Пакистан да спре групи от собствената му армия да атакуват цели, различни от тези със стратегическо значение за страната. Лашкар-е-Тайба, за която се твърди, че действа в Кашмир, е отговорна за атаките срещу граждани в Мумбай през ноември 2008 г. Атаките в Париж на 13 ноември си приличат изключително много с тези в Мумбай от гледна точка на избраните цели и начина на изпълнение.

Миналата седмица американски удар с дронове в провинция Кунар в Афганистан доведе до смъртта на няколко пакистански джихадисти, част от групировката Ал-Бадар в Кашмир, както и от Лашкар-е-Тайба. Телата им бяха върнати в Пакистан и положени в земята след публични погребения, на които присъстваха лидери и членове на Джамаат-е-Ислями, основна ислямистка партия, подобна на арабската Мюсюлманско братство.

Не само че границите между джихадистките групи избледняват, но и сякаш все повече изглежда, че връзките между политическите ислямистки групировки и джихадистите са много по-дълбоки, отколкото Западът признава.

Стратегията на Запада за победа над този джихад, непризнаващ граници, трябва да включва политически план за петте страни, където са загинали четири пети от всички жертви на терористични атаки през 2014 г. Това ще изисква стабилизиране на Сирия и Ирак чрез приобщаващи правителства, независими от религиозните различия, сериозни усилия в Нигерия за установяване на централното управление в райони, контролирани от Боко Харам, както и подобен решителен подход срещу талибаните в Афганистан.

Планът трябва да включва и гаранции, че Пакистан ще спре да прави разграничение между джихадистките групи, подкрепяйки някои и борейки се с други.

В допълнение на сдържането на джихадистите в петте страни, където те са най-активни, важно е да се развенчаят и лудите конспиративни теории и изкривените наративи, които допринасят за привличането на джихадисти по-бързо, отколкото за премахването им. Нужни са идеологически усилия за дискредитиране на джихадистите, за да бъде предотвратена появата им на ново място, след като бъдат смазани на друго.