Джихад без граници

Теологията на глобалния джихад изглежда е екстремисткият отговор на ислямистите към упадъка на мюсюлманската мощ, особено през последните два века. Съвременният ислямизъм се заражда от недоволството на религиозно консервативните мюсюлмани от бързата модернизация, която идва в зората на колониалното управление. Макар че някои мюсюлмански лидери се борят за освобождаване от колониалното подтисничество, налагайки национализма, ислямистите говорят за пресъздаването на епохата на по-ранната слава на исляма.

Възходът на ислямизма през последните няколко години съвпада с упадъка или отслабването на национализма в Близкия изток, но е и резултат от използването на исляма за засилване на националната идентичност в някои държави.

Четири от пет терористични атаки през 2014 г. се извършават в една от следните пет страни: Сирия, Ирак, Нигерия, Афганистан и Пакистан. От тях Сирия и Ирак преминават през "политическа декомпресия" след десетилетия на репресивни арабски националистични режими, водени от членове на религиозни малцинства. Баасистките диктатури в Багдад и Дамаск подтискаха представителите на най-многобройните секти в страните, подготвяйки сцената за сектантски конфликт, когато режимите паднат. ИДИЛ сега се възползва от тази сектантска липса на баланс, за да прокара собственото си виждане за средновековен халифат.

При корумпираното си военно управление Нигерия не успя да развие усещане за нация, което да обедини мюсюлмани и християни, както и различните племена в един справедлив конституционен ред. Страната премина през гражданска война през 60-те години на 20 век и е изправена пред искания за шериатско управление в мюсюлманските си щати почти веднага след независимостта си. Неразрешените политически и социални кризи позволиха на Боко Харам да отговорят с терор в името на исляма.

Пакистан търси начини да обедини мултиетническата си федерация под знамето на исляма. Войската му, в партньорство със САЩ, въоръжи и мобилизира афганистанските муджахидини през 80-те години на 20-ти век, уж за да се защитят от Съветския съюз. Но държавно подкрепяният джихад продължи да идва от Пакистан доста след като руснаците се оттеглиха от Афганистан.

Пакистан разположи джихадисти в спорния с Индия регион Кашмир в опит да наложи контрол над него и за да служи като балансьор във въоръжената борба на Пакистан с много по-големия му съсед на изток. Пакистан подкрепяше и талибанското управление в Афганистан, за да упражнява влияние върху съседа си, с който част от пакистанското население има установени етнически връзки.