Келтският феникс

Еврозоната напредва бавно, отчитайки разочароващ растеж от 0,3% през третото тримесечие (годишно равнище 1,2%), а един малък член на клуба на 19-те препуска напред. По-малко от две години след излизането на Ирландия от унизителната спасителна програма икономиката на страната се възражда, пише сп. Economist.

За 2014 година растежът й достигна 5,2%, а през първата половина на 2015 година се повиши със 7% спрямо същия период година по-рано.

Макар и добре дошла, силата на подема демонстрира проблемната колебливост на малката и изключително отворена ирландска икономика. Все пак тя се възстановява от дълбок спад, последвал по-ранния период на много силен растеж.

Идеята, че ирландската икономика може да се възстанови толкова силно, щеше да бъде отхвърлена като нелепа само преди няколко години.

Ирландските банки фалираха зрелищно през финансовата криза и поискаха спасителна помощ от 64 милиарда евро, близо две пети от брутния вътрешен продукт (БВП). Проблемите им означаваха, че самата ирландска държава трябваше да бъде спасявана от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) в края на 2010 г.

Между предкризисния пик в края на 2007 г. и най-ниското равнище от края на 2009 г. икономиката на страната се сви с 11,2%. Възстановяването през следващите две години не беше особено успешно и през 2012 г. и първата половина на 2013 г. икономиката отстъпи.

Дълбочината на кризата, свързана с рухването на жилищния пазар, бе такава, че въпреки неотдавнашния бърз растеж БВП на глава от населението остава под пика си през 2007 г. (макар БВП да изпревари максимума отпреди кризата още преди година). Белезите от ресецията и спасяването на банките с държавни средства остават видими.

Макар държавният дълг да трябва да се понижи под 100% от БВП тази година (след като достигна максимум от 120% през 2012 и 2013 г.), той все още е много по-висок, отколкото през 2007 г., когато бе едва 24%.

Въпреки това дори в най-тежкия момент на кризата обаче ирландската икономика запази изключително силните си страни. Тя продължава да е привлекателна за американските мултинационални компании като база за производство в Европа благодарение на добре образованата си работна сила и ниския корпоративен данък от една 12,5%.

Ирландия е предпочитана от фармацевтичните гиганти като Pfizer и също така стана магнит за технологичните компании и социалните медии. Apple продължава да развива допълнително дейността си в Корк. Дъблин приютява компании като Facebook и Google.

Присъствието на мултинационалните компании в Ирландия оказа значителна подкрепа, когато останалата част от икономиката бе вяла. Нетната търговия - износът минус вноса - частично, а понякога и изцяло, компенсираше вътрешния спад. Мащабът на дейността им е толкова голям, че целият износ на Ирландия миналата година бе 114% от БВП. Вносът също бе много висок - 95%. Ирландия бе повлияна положително от факта, че изнася изключително много за Америка и Великобритания, които изпревариха по темп вялата еврозона.

В последно време ирландският износ е подкрепен от слабото евро, което през почти цялата година се търгува с 15-20% по-евтино спрямо долара, отколкото предходната година. Това е така, защото Европейската централна банка либерализира паричната си политика, въпреки че американският Федерален резерв се подготвя да затегне своята парична политика - разминаване, което изглежда ще продължи през идните месеци.

Ирландия даже е сравнително изолирана от забавянето на нововъзникващите пазари, тъй като те представляват едва една десета от износа й - най-ниското равнище, наред с Люксембург, в еврозоната. В четирите най-големи европейски икономики те представляват около 30% от износа.

От 2010 г. до средата на 2013 г. ирландската икономика отчете скромен растеж въпреки подкрепата на нетния износ, тъй като потребителите и фирмите нямаха особено желание да харчат. Това, което се промени през последните две години, е, че вътрешното търсене сега също оказва подкрепа. Макар строителните инвестиции да остават вяли, като цяло капиталовите разходи растат стабилно, тъй като компаниите харчат повече за ново оборудване.

Потребителските разходи също започнаха да се съживяват, нараствайки с 2% през 2014 г. и с 3,3% през първата половина на 2015 г. спрямо същия период на 2014 г. Както в останалата част от еврозоната домакинствата могат да харчат повече, тъй като спадът на цените на енергията има същия ефект като намаляването на данъците.

Въпреки възстановяването на растежа това не е повторение на катастрофалното прегряване отпреди десетилетие. Цените на жилищата рязко се повишиха, особено в Дъблин, но тъй като спаднаха наполовина през кризата, те остават с една трета под максимума си от 2007 г.

Няма и минимален признак на строителен бум, макар че има остър недостиг на недвижими имоти в центрове като Дъблин: миналата година са били завършени 11 хил. жилища в Ирландия спрямо 90 хил. през 2006 г. Кредитирането по-скоро все още е в процес на спад, отколкото на подем, както се случи при предишния бум. Това едва ли е изненадващо, тъй като банките, които оцеляха, все още лекуват раните, получени последния път.

Освен това, макар че икономиката набира скорост, тя все още не е достигнала пълния си капацитет. Безработицата е спаднала сериозно от максимума си 15,2% в началото на 2012 г. до 8,9% през октомври, но все още има място за понижение. Икономистите са на мнение, че тя може да се понижи до 6%, без да разпалва допълнително инфлацията. Спадът на дълговете показва, че и домакинствата имат възможност да харчат малко повече.

Вероятно най-голямо притеснение може да буди въпросът дали ирландските политици наистина са изоставили лошите навици. Коалиционното правителство на Енда Кени, което бе формирано само три месеца след спасителната програма, решително изпълнява нейните тежки условия. Ирландия обаче излезе от спасителната програма преди почти две години.

В началото на 2016 г. предстоят избори, а правителството обяви предварителен коледен подарък от 1,5 милиарда евро допълнителни разходи тази година, или 0,7% от БВП.

Приходите от корпоративните данъци са доста по-високи от очакваното, което позволява да се направи този разход. Повишението на приходите обаче може да се окаже временно, а пък по-високите разходи ще продължат. Това е печално ехо от белязаното със силни колебания финансово минало на Ирландия.

(БТА)