Рискът от затварянето на света

След атентатите в Париж Европа може да реши легитимно да затегне граничния контрол. Тази тенденция се разпространява в целия свят с риск да ускори свиването на глобалната търговия.

Не само границите на Шенген се затварят, за да бъде обуздан мигрантският наплив. Стокообменът също се свива в световен мащаб. Той е намалял с 4,5% през последната една година в 20-те най-големи икономики според доклад, подготвен за срещата на върха на Г-20, която се проведе на 15 и 16 ноември в Анталия, Турция.

Глобалната търговия се разрастваше непрестанно и бързо от Втората световна война, въпреки конюнктурните трусове. През последните години нейният ръст се забави, след това стокообменът се стабилизира, а от октомври 2014 г. намалява. По един напълно неочакван начин тенденцията се обръща и светът започва да се затваря, пише в свой анализ за Les Echos Ерик льо Буше. 

Дойде ли краят на глобализацията? Нейните противници на път ли са да я подкопаят? Дали тя отиде "прекалено далеч", за да трябва днес да отстъпва и да има нужда от ново ограничаване на обмена на хора и стоки? А скоро дори и на капитали, тъй като повишаването на лихвените проценти от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще предизвика връщане на доларите в страната?

Франция, която пее "Марсилезата" в знак за единство, няма ли да стане предвестникът на една обща повторна национализация, желана от всички? Дори Европа, която бе пример за една отворена общност от страни, се колеба какво точно представлява и се съмнява в резултатите от своите обещания за просперитет и мир.

Има "технически" обяснения за свиването на световната търговия. Понижаването на цените на суровините, което обезценява търговията в цифрови изражения, забавянето на икономическия растеж на Китай, основния двигател на глобализацията. Докладът на Г-20 отчита тези фактори. Глобалната търговия намалява като обем (2%), при това не само като стойност. Обменът на промишлени стоки върви надолу още от 2011 година, преди началото на забавянето на икономическия растеж на Китай.

Авторите са направили детайлно проучване, за да установят, че петролните продукти и суровините мотивират наполовина спада на търговията. При остатъка обаче, свиването на стокообмена съвпада с протекционистки мерки. В автомобилостроенето, което представлява обратен пример, не бяха предприети такива стъпки. Съответно търговията в сектора се е увеличила с 10%.

Правителствата обаче въведоха през последните 10 месеца 538 възпрепятстващи обмена мерки, 433 от които са били въведени от страните от Г-20. От влизането в криза през 2009 година са били взети 3581 такива мерки, са пресметнали авторите, които дават като примери въздушния транспорт, металургията и трансфера на данни. След отминаването на кризата не е била отменена нито една от тези мерки, което означава, че аргументът, който все така бива изваждан, че те са временни, не издържа.

Докладът допълва, че договорът за улесняване на обмена, сключен преди 10 години на остров Бали в рамките на Световната търговска организация (СТО), е бил ратифициран едва от една трета от страните членки. Десет държави от Г-20, сред които Канада, Бразилия, Турция и Русия, дори не са го подписали.

В Анталия умът на държавните и правителствените ръководители от Голямата двайсеторка бе другаде след атентатите в Париж. Те изобщо не чуха тревогата, която искаха да бият авторите, убедени, че тези пречки пред търговията са част от от причините за забавянето на световния икономически растеж.

А има ли в крайна сметка заплаха? Логично е глобализацията да навлезе в една по-малко експанзивна фаза: всички заводи вече са прехвърлени в чужбина, Китай, голямата "работилница" на света, става прекалено скъп, производства се връщат в САЩ и Европа. А освен това и толкова по-добре - предприятията във всяка страна положиха усилия да си запазят мястото, те се борят срещу вноса. Следователно навлизаме във фаза 2 от глобализацията, по-малко бърза, но по-уравновесена. Никой не може да се оплаква от това.

Има ли наистина, отвъд това, вълна от протекционизъм? Националният дух, който легитимно се възражда по въпросите на сигурността, може ли да обхване също обществото и икономиката? Рискът е огромен. Противниците на глобализацията са срещу всички нейни аспекти: те са против какъвто и да било стокообмен и искат да затворят всички граници. Победата, която извоюват на фронта на сигурността, те ще искат да повторят при стоките, услугите и капиталите.

Злото е едно и също, твърдят опонентите: "глобализмът" улеснява терористите да сноват, но, по-общо, той отнема работата на местните хора и разрушава социалните системи. Жестокият капитализъм е дълбоката причина за отчаянието и насилието по света. Необходимото затваряне на границите е панацея. Рискът е огромен, тъй като политическият и икономическият либерализъм на практика са едно цяло. Не е лесно да се защитава тезата, че първият трябва да бъде променен. Това обаче не важи за втория. Че протекционизмът на ценностите не предполага и протекционизъм на стоките.

Войната на идеите трябва да надгради върху войната, започната от армията и полицията. Тази война има за цел да докаже, че тероризмът ни най-малко не е последица от глобализирания капитализъм, както смятат десните и левите екстремисти.

Тъкмо обратното, ако Близкият изток е в криза, то това е именно защото лидерите на тези страни не приеха двойния либерализъм - икономически и политически. Те управляват лошо първия и се борят срещу втория, което сглобява експлозивните съставни части на един лошо споделен икономически растеж и на една затворена и корумпирана власт. Едно нещо е сигурно: затварянето на границите и протекционизмът могат да спечелят битката за умовете, но ще направят злото още по-голямо.  

Още за атентатите в Париж четете тук!

(БТА)