Политическите решения след Париж - барометър за икономическата съдба на Европа

Терористите, отговорни за касапницата в петък в Париж, удариха в момент на остра уязвимост в Европа. Наистина - европейската икономика се разраства отново, но възстановяването ѝ е апатично и идва след пет години на почти постоянна криза, коментира Wall Street Journal.

Безработицата остава много висока, особено сред младите. А политическите напрежения, както вътре в страните, така и между тях, се надигат, докато континентът се опитва да се справи с пристигането на над един милион бежанци през тази година, пораждайки опасения за способността на Европейския съюз да осигури ефективен отговор на общите си предизвикателства.

Но ако целта на терористите бе отчасти да нанесат огромни икономически щети, то не е ясно дали те успяха да постигнат това. Това със сигурност беше първоначалното мнение на пазарите, които отчетоха слаби изменения, като се изключат някои леки спадове на акциите в пряко засегнатите сектори, като туризма.

Историята през последните години показва, че това е правилната реакция. Предишните терористични атаки в Европа имаха краткотрайно икономическо влияние. Бомбите в Мадрид през 2004 г. и в Лондон през 2005 г. доведоха до краткосрочни спадове в потребителските разходи, които бързо бяха преодолени.

Дори атаките в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. не се отразиха негативно на американската икономика за дълго. Тя започна да се възстановява през четвъртото тримесечие на онази година след три тримесечия на рецесия, без съмнение подкрепена от някои от стимулите, представени от Федералния резерв (Фед) на САЩ и американското правителство.

Всъщност атаките в Париж могат да доведат дори по-силен растеж в краткосрочен план.

Както Европейската комисия (ЕК), така и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) наскоро изчислиха, че по-високите правителствени разходи в отговор на бежанската криза може да увеличат брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС с до 0,2 процентни пункта. Освен това допълнителните държавни разходи за защита и сигурност може да се окажат допълнителен стимул.

Президентът на Франция Франсоа Оланд ясно заяви, че страната няма да намали разходите в други области, за да постигне фискалните цели на еврозоната, докато повишава разходите за защита, обявявайки, че пактът за сигурност има предимство над пакта за стабилност. От своя страна ЕК коментира, че правилата позволяват гъвкавост при национални извънредни ситуации.

Какви ще бъдат дългосрочните икономически последствия от атаките, особено ако те бележат старта на по-широка кампания от терористични действия в Европа,  каквито са опасенията? В миналото най-непосредственият канал, по който тероризмът можеше да проваля икономиките, бяха по-високите цени на петрола. Днес обаче това не изглежда особено релевантно заради ниските цени на петрола, много по-голямото от търсенето световно предлагане и липсата на желание от страна на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да направи нещо по въпроса.

Вместо това има три основни канала, по които тероризмът може да окаже дълготраен негативен ефект върху икономическите перспективи на Европа.

Първият е въздействието на нарасналата несигурност върху инвестиционните решения. Премията по капиталовия риск – допълнителната възвращаемост по и над предполагаемата безрискова доходност по държавните ценни книжа, вече е на исторически високи нива от около 8%, сочи анализ на Goldman Sachs. Това поставя висока летва за компаниите, които искат да инвестират в нов капацитет, и може да ги накара да потърсят по-дефанзивни начини да влагат средства, като например обратно изкупуване на акции. Продължителен период на ниски инвестиции ще отслаби производителността и дългосрочния потенциален растеж.

Вторият канал е чрез по-високите разходи за застраховане и намаленото покритие на щети, което увеличава разходите за правене на бизнес и пречи на световната търговия. В един взаимосвързан свят на разширени глобални вериги за доставки терористичният риск за дадена страна може да се отрази негативно на бизнеса на другия край на света. След 11 септември американското правителство представи федерална застрахователна схема, която адресираше именно тези рискове. Застрахователите не са склонни да обсъждат дали европейските застрахователни разходи, обвързани с тероризма, са се повишили през тази година, но отбелязват, че благодарение на света, залят с ликвидност, застрахователното ценообразуване в момента е много ниско.

Третият канал е чрез въздействието на по-високите разходи за защита и сигурност върху растежа. В това отношение няма единно мнение, казва Гил Моук от Bank of America Merrill Lynch. През годините на Студената война по-високите разходи за защита се свързват с по-висок дългосрочен потенциален растеж, тъй като голяма част от разходите са фокусирани върху военни проучвания, което има позитивни ефекти върху гражданската икономика.

Но ако днешните по-високи разходи са фокусирани върху обикновените полицейски задължения, влиянието върху производителността – а оттам и върху растежа на доходите на глава на населението, може да бъде отрицателно, тъй като повече хора ще бъдат ангажирани за производството на същия обем. Това е предположение, трудно за моделиране от страна на икономистите.

Засега това, което пазарите ще наблюдават по-отблизо, е политическият отговор на атаките. След неубедителните избори в Португалия през миналия месец и изборите на ново дясно правителство в Полша всички погледи сега ще бъдат насочени към местните избори във Франция и парламентарните избори в Испания през следващия месец, за да се види дали терористичните атаки увеличават подкрепата за популистките парии, искащи национални действия, вместо общ европейски отговор на кризата.

Силно представяне на популистките партии, като Националния фронт на Франция, може допълнително да ограничи политическото пространство не само по отношение на общите действия на страните, но и по отношение на възможността за прокарване на реформи от правителствата, нужни за увеличаване на потенциала на вътрешния растеж и изграждане на доверието, което да позволи бъдещото споделяне на рискове, особено в еврозоната. А това може да превърне една ужасна човешка трагедия в по-широк икономически шок.

Още за атентатите в Париж четете тук