Дежавю за Драги

За председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги сегашната ситуация в еврозоната може да изглежда като дежавю. Инфлацията отново стигна до нулевата граница, икономистите отново са загрижени за слабия растеж, отново рискове отвън (проблемите на развиващите се пазари) заплашват валутния съюз. Същевременно пазарите отново се надяват на парична инжекция от страна на ЕЦБ. Всичко това напомня доста силно края на 2014 г. Малко по-късно ЕЦБ се реши за старта на мащабната си програма за количествени улеснения.

Сега ЕЦБ открива това, което Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка отдавна знаят – поемеш ли веднъж по пътя на печатането на пари, е изключително трудно да се спреш.

Американската и британската централни банки в крайна сметка предприеха три кръга на изкупуване на държавни облигации и въпреки че двете икономики сега растат от няколко години, все още не е налице достатъчно доверие за повишаване на основните лихви. 

Сега ЕЦБ, която е едва в седмия месец на своя първи рунд от оценената на 1 трлн. евро програма, е под силен пазарен натиск да обяви втора програма, за предпочитане веднага, но най-късно до януари, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Повечето банки очакват Европейската централна банка да облекчи допълнително политиката, вероятно още през декември, под формата на удължаване на своята програма за количествени облекчения. 

Очаква се днес Марио Драги да използва миролюбивата реторика, която може да натисне поне временно еврото, докато запази политиката на изчакване. A намаляване на лихвите по депозитите на централната банка се счита от икономистите за най-мощния инструмент за отслабване на еврото, дори когато те възлагат малки надежди такова да бъде обявено преди края на годината, тъй като мярката може да се използва само ако финансовите условия в еврозоната се влошат.

Очакванията за намеса се увеличиха, след като един от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ - Евалд Новотни, заяви на 15 октомври, че инфлацията в  еврозоната "ясно" не съвпада с целта на централната банка. Въпреки това на 18 октомври той поясни, че политиците няма да удължат количественото облекчаване в скоро време.

Проведено от Bloomberg проучване показва, че икономистите очакват ЕЦБ да засили програмата си до януари 2016 г. 

Марио Драги ще обсъди възможността за евентуално разширяване на програмата по време на заседанието на Управителният съвет на централната банка, което този път не е във Франкфурт, а в Малта.

Това може да изглежда странно в момент, в който икономиката на еврозоната също най-сетне показва признаци на устойчиво възстановяване. Тя се разшири с 0,5% през първото тримесечие и с 0,4% през второто сравнение спрямо година по-рано, а последните проучвания показват, че подобен ръст ще има и през втората половина на годината.

Международният валутен фонд прогнозира, че икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,5% тази година и с 1,6% през следващата, над дългосрочната тенденция за ръст и в съответствие със собствените очаквания на ЕЦБ. Освен това досега няма някакви признаци за това, че спадът на нововъзникващите пазари се отразява на възстановяването на еврозоната.

Германските поръчки остават силни, заплатите нарастват с около 3% на година, а правителството е принудено да повиши разходите си в отговор на бежанската криза. Испанската икономика остава напът да се разшири с повече от 3% през тази година в резултат на силно възстановяване на вътрешните разходи на домакинствата. В Италия, където растежът вероятно ще бъде доста по-силен от предишните очаквания за тази година, бизнес доверието в момента е на най-високото си ниво от 2007 г. насам.

Липсата на пренасяне на проблеми от развиващите се пазари може би не е толкова изненадваща. Пряката експозиция на търговията на еврозоната в Китай, например, е много по-малка от тази на САЩ. Голяма част от онова, което еврозоната изнася за Китай, са междинни стоки, използвани за производство на крайни продукти, които се доставят обратно към развиващите се страни и следователно са по-чувствителни към условията в развитите страни, а не към условията на местното търсене.

В същото време резкият спад на цените на суровините, предизвикан от забавянето на нововъзникващите пазари, предполага голям стимул за икономиките от еврозоната. Вярно е, че падащите цени на петрола също допринесоха за рязък спад на основната инфлация. Цените в еврозоната се свиха с 0,1% през септември в сравнение с година по-рано, отразявайки спад от 8,9% при цените на енергията, показват данни на Евростат.

Но най-големите спадове на цените на енергията станаха в края на миналата година, което означава, че те трябва да започнат да спадат при данните за инфлацията през следващите месеци. В същото време базисната инфлация, която не отразява по-циклично задвижваните цени на енергията и храните, остава забележително стабилна на ниво от 0,9% през септември, което отново е в съответствие с предишните прогнози на ЕЦБ, макар и все още доста под средносрочната цел от близо до, но под 2%. 

Има доста добра причина за всички централни банки да внимават за увеличаването на ликвидността във финансовата система. Банката за международни разплащания, често описвана като централната банка на централните банкери, предупреждава, че ултрахлабавите глобални условия на паричната политика увеличават риска от опасни финансови балони, които могат да причинят тежка финансова нестабилност при спукването си. Сегашните сътресения на развиващите се пазари и пазарите на суровини може да бъдат пример в това отношение – по-голямата загриженост е признак за спукването на балони на пазарите за държавни и корпоративни облигации.

Банката за международни разплащания (БМР) също така твърди, че дефлационните рискове, които причиняват кошмари на централните банкери, може да са илюзорни. Историята показва, че с изключение на забележителната Голяма депресия през 1930 г., епизодите с падащи цени са обвързани с растежа. Падащите цени със сигурност са ключов фактор, който подхранва силното вътрешно търсене в Испания.

Също така не е ясно дали по-свободната парична политика е най-ефективният начин да се стимулира активността. Онова, което възпира инвестициите въпреки трайното възстановяване, не е липсата на евтини пари, а хронично ниският потенциал за растеж, който може да бъде решен единствено чрез структурни реформи.

Дори и така, ЕЦБ трябва да оцени последствията от бездействието и разочарованието на пазарите, които са убедени, че повечето стимули вече са напът. Досега ЕЦБ успява да успокои инвеститорите с миролюбивия си тон, че е готова да действа, ако е необходимо. Но еврото вече се повиши с 9% от своите дъна през април.

Ако ЕЦБ не прави нищо, еврото вероятно ще се подсили допълнително, а доходността на облигациите ще се повиши, смята Жил Moec от Bank of America Merrill Lynch. Това може да се отрази в до 0,3 процентни пункта по-висок икономически растеж през 2016 г.

Преди всичко ЕЦБ ще трябва да следи отблизо Фед, който все още не е решил кога да повиши лихвите. Неспазването от обещанието от страна на централната банка на САЩ да действа през декември ще натрупа допълнителен натиск върху еврото и вероятно ще принуди ЕЦБ да действа. В крайна сметка, ако Фед не може да се справи с предизвикателството да се освободи от пристрастяващата хлабава парична политика, каква надежда има за ЕЦБ или за някой друг?