Как Ангъс Дийтън промени мисленето ни за напредъка на света

Дийтън е особено вещ в разнищването на причините за бедност и неравенство, базирайки се на последствията. В Индия, например, той показва, че недохранването е вследствие на ниските доходи, а не причина за ниски доходи, както някои вярват. Той доказва, че увеличаването на доходите на хората наистина води до приемане на повече калории сред бедните. За да разбере това, той просто разглежда поведението на бедните индивиди (с обобщените данни хората с по-високите доходи са включени и уеднаквяват ефекта).

В САЩ в изследване с Дарън Лубоцки той показва, че обратно на разпространеното мнение неравенството в доходите в САЩ не е свързано с по-високите нива на смъртност. „От нашата работа стана ясно, че емпиричният анализ на това твърдение е доста крехък и има ясни доказателства, че няма връзка между неравенството в доходите и нивата на смъртността“, казва Лубоцки. Това, което също показва обаче е, че по-високата смъртност е силно обвързана с расовото неравенство, така че както чернокожите, така и белите, които живеят в райони с големи малцинствени групи, страдат от по-лошо здравословно състояние, което предполага, че в тези райони са разположени некачествени болници и здравни заведения.

В изключително популярно проучване, подготвено с психолога Даниел Канеман, Дийтън използва изследване на Gallup, за да се опита да отговори на вечния въпрос дали повече пари означават по-голямо щастие. Оказва се, че това наистина е така, или поне докато човек изкарва до 75 000 долара годишни доходи. След това – при всеки е различно.

През 2013 г. Дийтън обединява идеите си в попуярната книга The Great Escape: Health, Wealth and the Origins of Inequality, където резюмира положителния си поглед за напредъка на света. Подобно на Бил Гейтс, Дийтън проследява начините, по които светът е станал по-добър през последните 250 години, след като с увеличаването на БВП милиарди хора са по-здрави и по-щастливи. Той обаче отбелязва, че кризите могат да прекъснат напредъка, като например тази с ХИВ/СПИН, ударила сериозно Южна Африка. Той се опасява още, че милиони хора са изключени от този прогрес, особено в развиващите се страни, където неравенството расте, а икономическият растеж се забавя.

Тази седмица той заяви, че климатичните промени и неравенството са двете големи предизвикателства на нашето време, които взаимно ще се засилват: „Наистина се страхувам от свят, в който богатите създават правилата“.

Дийтън все още има битки за водене. През последното десетилетие той отправи много критики към непредвидената отрицателна роля на чуждестранната помощ за развиващите се страни и (за разлика от Бил Гейтс) казва, че тази помощ често е неефективна и понякога дори вредна. Въпреки акцента върху данните той е и яростен критик на нова мода в развитието – използването на произволни контролни опити за проучване на по-ефективните интервенции спрямо бедността. Данни, извадени от специфичен местен контекст, не мога да покажат дали една идея, която работи на едно място, ще работи на друго, казва той. Или, както заявява професор Кевин Браян от University of Toronto, Нобеловата му награда до голяма степен е за „идеята, че ефективното развитие се нуждае от теория“.

Наградата на Дийтън е и призив към икономистите да се фокусират върху бедните като цяло. Както заяви Дийтън през тази седмица: „Все още има 700 млн. бедни и те са постоянен позор за всички нас“.