Бъдещето на френската икономика

Повече от всякога френската икономика е в центъра на световния дебат за това докъде могат да се разширят границите на държавния контрол в една капиталистическа демокрация. За тези вляво щедрите помощи на Франция и силните профсъюзи предлагат формула за по-приобщаваща социална държава. За тези вдясно прекалено голямото и натрапчиво правителство предлага единствено схема за светски упадък. За момента десницата изглежда права, коментира Кенет Рогоуф, професор по икономика и публична политика в Harvard University.

След като преди беше почти икономически равна на Германия, Франция остана далеч зад нея през последното десетилетие, като БВП на глава от населението в момента е с около 10% по-ниско. Франция може и да играе в тежката категория от политическа гледна точка, но подценява категорията си от икономическа.

Всеки път, когато някой предложи превръщането на еврозоната в търговски съюз, както наскоро направи и френският икономически министър Емануел Макрон, първоначалното предположение е, че Германия ще понесе всички останали на раменете си. Но защо само Германия трябва да поеме тази отговорност? Размерът на икономиката на Франция е около три четвърти от този на Германия. Убеждаването на германците, че французите искат и могат да поемат своя справедлив дял може да отвори пространство за много необходими компромиси, които досега изглеждаха невъзможни.

Засега малко хора са уверени в икономическото бъдеще на Франция. Добрата новина е, че Франция не е толкова френска колкото твърди. Да, работната седмица е 35-часова, но компаниите могат да преговарят за часовете, предлагайки извънредно заплащане. Реалната работна седмица за повечето служители вероятно е по-скоро около 39 часа.

Френското правителство вече не залага всичко на големи държавни проекти, както правеше при разцвета на държавните инвестиции във високоскоростни влакове и Airbus през 70-те години. Президентът Франсоа Оланд е дал на Макрон достатъчно пространство, за да се опита да приложи крайно необходимите структурни реформи в трудовия и продуктовия пазар. Разбира се, остава да се види колко политическа подкрепа могат да привлекат подобни пазарно ориентирани политики.

Прогресивните икономисти обичат френското правителство заради влагането на зашеметяващите 57% от БВП в сравнение с държавните разходи за 44% от БВП на Германия. Трябва да се признае и, че френското правителство предлага отлична възвращаемост в някои ключови области. Здравната грижа на Франция наскоро получи много по-добри отзиви отколкото тази на Обединеното кралство. Френските граждани може и да плащат високи данъци и да страдат от множество регулации, но поне получават нещо в замяна.

И все пак прекалено голямото правителство на Франция едва ли е източник на чиста динамика. Има съмнения, че БВП и показателите за продуктивността на Франция са украсени от факта, че заради липсата на пазарни цени статистиците сляпо приемат, че гражданите получават стойността на един долар за всеки долар, изхарчен от правителството, което вероятно е преувеличено.

Тревожен е фактът, че не е ясно колко добре културата на приобщаване на Франция може да обхване и имигрантите. Същите стриктни закони за уволнение и високите нива на минималните заплати, които би трябвало да предпазват местните френски служители от глобализацията, затрудняват новодошлите да си намерят работа. Но почти всяко проучване на световното неравенство показва, че ползите от позволяването на по-голяма трудова мобилност спира ползите от разпределянето на доходите сред местните жители. От друга страна по-либералните трудови закони в САЩ и Обединеното кралство гарантират повече възможности за външните лица.

Центърът на Париж и други френски градове може да са огромни, но много имигранти от Северна Африка и от други места живеят в мизерни гета в покрайнините. Въпреки че точният процент на безработица сред конкретни етнически групи не се знае (френският закон не допуска събирането на данни по етнически признак), доказателствата сочат много по-високи нива на безработица сред имигрантите и техните наследници.

Вярно е, че правителството предлага щедри социални помощи, но само по себе си това не създава приемственост. Силната подкрепа за антиимиграционната партия на Марин льо Пен Национален фронт, заедно с френската липса на приемане на мигранти, избягали от войната в Сирия, показва проблемите в прилагането на френския модел в културно разнообразни общества.

Друга пречка за прилагането на френския модел на други места е, че Франция се наслаждава на определени уникални предимства, които безспорно са от решаващо значение за успеха ѝ. Елитните френски мениджъри са широко считани за най-добрите в света и често си избирани за ръководители на огромни международни корпорации. Корупцията със сигурност е проблем, но значително по-малък в сравнение с по-южните страни от еврозоната. (Италия също е огромна и тромава, но не предлага висококачествените обществени услуги, както френското правителство.) Не на последно място Франция безспорно има едни от най-благоприятните природни условия в света, с плодородна почва и изключително умерен климат.

Здрава френска икономика може да направи чудеса, за да извади еврозоната от застоя ѝ. Тя може да послужи за пример на страните в цял свят за това как приобщаващият капитализъм може реално да проработи. Но това предполага, че правителството ще наложи структурните реформи, от които толкова отчаяно се нуждае икономиката на Франция.