Може ли Турция да стане неуправляема държава?

През последните две години турците оспорват властта на Ердоган и авторитаризма му с мащабни протести и корупционни разследвания, които достигнаха дори до най-близкото му обкръжение. Тъй като проверките засегнаха силно най-вътрешните кръгове около него, той наистина трябва да се окопае здраво във властта, за да не рискува да се изправи пред съда. Според правителствени представители за него това е екзистенциален въпрос, тъй като “все още има справедливост и отчетност в тази страна и той го знае”.

Критиците на президента твърдят, че той е подновил конфликта с кюрдите, въпреки че сам поде инициатива да сложи край на битките и да осигури на малцинствената група по-голямо културно пространство и самоуправление, за да се опита да потисне избирателната активност в кюрдските региони. Ердоган осъзнава, че изгуби комфортното си парламентарно мнозинство заради пробива на Народната демократична партия. Ако той представи кюрдите като вълци – сепаратисти в овчи кожи пред избирателите, може и да успее да си върне поне част от онези заветни о80 места в парламента.

Вълненията в Турция започнаха още миналата есен, след като “Ислямска държава” обсади граничния сирийски град Кобане, населен предимно с кюрди, буквално под погледите на турската армия, която патрулира по границата. Ердоган реши да обяви, че Кобане скоро ще падне, а кюрдската съпротива представяше като не по-добра от “Ислямска държава”, която пък даде заявка, че ще унищожи кюрдите. Кобане обаче оцеля, “Ислямска държава” изгуби контрола над града, а скоро избухна и новата серия бунтове в югоизточните кюрдски райони на Турция.

С помощта на въздушните удари на САЩ сирийската кюрдска милиция успя да прочисти от радикалните ислямски бунтовници голяма част от граничната зона . Доскоро Анкара обаче позволяваше на джихадисти спокойно да преминават границата, за да се борят срещу режима на Башар Асад в Сирия, с което на практика позволи създаването на “спящи” радикални клетки в самата Турция.

Ердоган се стресна, че кюрдите биха могли да създадат независима държава на границата със Сирия, заедно с квазинезависимия Кюрдистан в Северен Ирак. Точно това се опитва да промени той в момента, след като Турция се “отвори” за американските военновъздушни сили, които провеждат операции срещу “Ислямска държава” и сама започна да обстрелва цели на ислямистите, редом с обстрела на цели на кюрдите. Целта е създаването на “прочистена” буферна зона главно по границата със северозападна Сирия, но не и на изток. Това създава впечатление, че Анкара все пак продължава да смята, че “Ислямска държава” може би и е полезна в борбата срещу кюрдите в региона.

Тази политика може да вкара Турция в противоречие със САЩ и другите и съюзници, които смятат кюрдските милиции за съратници в борбата с “Ислямска държава”. Някои виждат кюрдските сухопътни сили, в които ключова роля играят жените, като нововъзникваща светска сила в размирния регион.

Анкара действа обаче с “реално безпокойство за националната сигурност, примесено с много параноя", казва представител на НАТО. "Те мислят само, че американците могат да спрат по-нататъшните кюрдски аванси, така че нека да им дадат това, което искат”, допълва той.

Експерти по сигурността казват, че проблемът на Ердоган не са нито кюрдите, нито ислямистите, а че планът му за кариера, облечена с власт, се е сринал на последните избори. Партията му мина в настъпление на отпора на някои институции, включително и Конституционния съд, като мобилизира своя собствена армия, ръководена от смущаващи “тролове”. Активисти на партията на Ердоган организират атаки срещу прокюрдската парламентарно представена партия и ксенофобски изблици уж заради международната конспирация срещу президента. От 2008 г. периодично се организират чистки сред висшите чиновници и военнослужещи, а полицията, разузнаването и прокуратурата бяха лишени от всякакви правомощия, след като дръзнаха да стартират корупционни разследвания срещу обкръжението на президента.

"Заради интоксикацията на Ердоган с власт загубихме възможността за демократизиране на тази страна и гражданско управление", казва един водещ анализатор. Освен ислямистката идеология, пречка да демокрацията е най-вече жаждата за власт, за престиж и позиции, за охолството, допълва Синан Юлген, ръководител на един от либералните мозъчни тръстове в Истанбул.

Въпросът сега е дали Турция няма наистина да се превърне в неуправляема маса след следващите избори, които наближават. Има известна вероятност Ердоган да отмени вота, но ако не го направи, изглежда, че гласоподавателите няма да променят присъдата си. Цената, която страната ще плати, ако изборите бъдат отменени обаче, ще е още по-висока, защото ще доведе до загуба на легитимност и “ще отприщи всички демони", според анализатори.