Великобритания е търговска нация и това я обвързва с Европа

Финансовите предимства от членството

За Великобритания членството в ЕС винаги е било предизвикателство. Без да е участвал в създаването на блока, Лондон установява, че правилата му са в негова вреда. Френското и италианско земеделие печелят от субсидиите за Общата селскостопанска политика, а промишлената ефективност на Германия е предизвикателство за западащата британска промишленост. До 80-те години, когато Великобритания изтъргува правото си на вето срещу създаването на единния пазар на финансови услуги, и постигна отстъпка в допълнителните си плащания. Тогава наистина се появиха икономическите предимства.

Лондон, епицентърът на британските финанси, след войната бе в тежко положение, както и останалата част от страната. На световната сцена градът изоставаше много от Ню Йорк след приемането на американския долар за световна резервна валута за сметка на британската лира.

Мащабна програма за либерализация от 80-те години обаче, отчасти започната с вдигането на валутния контрол през 1979 година, допълни инвестиционния достъп до европейския пазар. През следващите десетилетия тя позволи на Лондон да си върне позицията на център на международната търговия (голяма част от трансакциите в Ню Йорк са вътрешни), дори след като през 1992 година Обединеното кралство реши да остане извън еврозоната.
В момента Лондон създава 22 % от брутния вътрешен продукт на Великобритания при едва 13 % от населението. В търговията с услуги, от която финансовите и бизнес услуги имат дял от 55 %, Великобритания сега е на второ място след САЩ, а цялата страна разчита на сектора като източник на чуждестранен капитал на фона на изчерпаната търговия със стоки. Британският флот вече не е влиятелна сила в света, но страната е запазила търговския си инстинкт.

Ползите от оставането в ЕС

Секторът на финансовите услуги е спасителният пояс, изплувал от отломките на потъващата империя. Това са интересите, които Великобритания трябва да брани, ако иска да запази имиджа си на велика сила. Предвид това е лесно да стигнем до по-широкия въпрос дали за интересите на Великобритания е по-добре тя да остане в ЕС или да го напусне.

Един неотдавнашен епизод дава известни насоки. През март Великобритания спечели дело срещу Европейската централна банка (ЕЦБ) пред Съда на ЕС. ЕЦБ се премести клиринговата търговия с евро на територията на еврозоната. Това би изключило Лондон и би направило Париж и Франкфурт значително по-атрактивни като финансови центрове, застрашавайки позицията на британската столица в европейския сектор на финансови услуги. Победата в делото бе пример за ползите, които Великобритания ще има, ако запази влиянието си в ЕС. През 2013 година 41 % от британският износ на финансови услуги е бил към страни членки на ЕС. Ако Великобритания напусне ЕС, изглежда много вероятно тарифите да бъдат повишени и да бъдат предприети действия, които да насърчат тази търговия да се върне в Съюза.

Разбира се, възможности има и извън ЕС. Лондон се опитва да привлече възникващия ислямски финансов пазар, за който е европейска дестинация номер едно, а поема две трети от всички транасакции в юани, които се извършват извън Хонконг и Китай. Историческите връзки, подобната система и сходствата в езика ще имат принос в създаването на възможности за Великобритания в бившите й колонии, много от които се очаква да бъдат сред най-бързо разрастващите се икономики в света през идните десетилетия. Все пак в Азия британците неизменно ще се сблъскат със силните центрове Хонконг и Сингапур, а в Америка Ню Йорк ще продължи да бъде силен противник. Европа е вътрешен пазар, който дава на Великобритания световно влияние. Поради това рисковете от евентуално излизане от ЕС са значителни, а възможностите, които то би открило, не ги превишават.

През идните месеци британският премиер Дейвид Камерън ще се опита да договори по-благоприятни условия за членството на Великобритания в ЕС. В списъка му са ограничения за бъдещата миграция, опит да бъде върнат част от суверенитетът, от който Лондон се е отказал, изключения от курса, който води към загуба на независимостта на Великобритания, и гарантиране на достъпа на Лондон до единния пазар на финансови услуги.

Европа също не иска Великобритания да си излезе. Великобритания дава на Европа военна тежест и пряк достъп до САЩ, а услугите й служат като баланс между Франция и Германия. Така че Камерън ще има тежест в преговорите и може би ще успее да постигне известен напредък в изпълнението на тези цели. А може и да се върне само с несъществени резултати като премиера Харолд Уилсън през 1975 година. Британската общественост може би ще приветства всяка постигната придобивка или няма да одобри вероятната липса на резултати, но това няма да окаже влияние върху окончателното решение на Лондон.

Великобритания е търговска нация, която винаги се е водила от икономическите си съображения и точно сега оставането в ЕС отговаря на британските интереси.

(БТА)