Великобритания е търговска нация и това я обвързва с Европа

В определен момент през идните две години британските избиратели ще решат дали да останат част от Европейския съюз. Британците ще изкажат мнението си по този въпрос за първи път от 1975 година, когато 67% гласуваха за оставане в Общността. 

Ако реши да напусне, Великобритания ще стане първата държава, отделила се от Европейския съюз от създаването му през 1957 година първоначално като Европейска общност. Последиците от подобно развитие ще бъдат усетени не само във Великобритания, но и по целия континент, а всъщност и по целия свят. За да прогнозираме евентуалния резултат от вота, на първо място трябва да разберем факторите, които толкова дълго вече задържат Великобритания в ЕС, пише в анализ за Stratfor Марк Флеминг-Уилямс.

Историята започва с география. Великобритания е сравнително малък остров, разположен край голям, но исторически разделен континент. Тя е тясна, с плавателни реки, природни ресурси и плодородни земи - тези фактори имат разностранни последици за развитието на страната. Като на остров с тясна форма, брегът винаги е близо, поради което голяма част от населението живее по крайбрежието. Като добавим изобилните хранителни запаси, получаваме назрели условия за изграждане на силен флот.

Плодородната почва дава възможност за стабилност на населението, а ресурсите като въглища, метали и овце (които дават вълна) в комбинация с плавателните реки осигуряват благоприятни условия за международна търговия. От гледна точка на Великобритания разногласията на континента едновременно намаляват заплахите (ограничавайки възможностите на континенталните сили да изградят достатъчно силен флот за инвазия) и увеличават възможностите на британските търговци да се наместват между страни, които често са във война.

След като веднъж бъдат задоволени основните нужди на острова от храна и бъде гарантирана сигурността, географията на Великобритания й дава възможност да процъфтява като морска търговска сила.

Обратите в британската съдба

Историкът от 19-и век Джон Сийли пише, че Великобритания се е сдобила с империя, "без да иска" - търговците я карат да завладее света. Процъфтяващата търговия с вълна в крайна сметка е изместена от появата на памука и за британската текстилна индустрия става важно да има източници на суровината в райони с топъл климат. Тази необходимост, както и обещанието за търговия с екзотични стоки, води до установяване на търговски постове и колонии в Карибите и Северна Америка.

Непрекъснато засилващият се флот носи повече възможности да се стигне още по-далеч и търговските постове в Индия и Азия също се увеличават, изхранвайки все по-лакомия британски потребител. Великобритания трябва да се справи със заплахата от местни групи или от конкурентни европейски сили и в крайна сметка за Лондон става по-изгодно икономически просто да поеме контрола върху цели страни, за да защити търговията. Тази експанзия се повтаря многократно и до началото на 20-и век Британската империя обхваща 22% от света. Контролът, разбира се, дава възможност на Великобритания да запази търговския баланс в своя полза, което обаче подкопава промишлената й конкурентоспособност.

Изискванията към търговията и промишлеността, заложени в британската география, обаче в крайна сметка водят до залеза на империята - когато Германия заплашва да обедини европейския континент и да създаде собствена империя, британските интереси са застрашени у дома и в чужбина. Резултатът са две световни войни, изтощили търговската империя, която на практика отстъпва световната доминация на изгряващата сила САЩ.

През 1945 година Великобритания е само сянка на някогашната си слава. През следващите десетилетия останките от империята се разпадат и страната се оказва неспособна да поддържа някогашната си търговска мощ.

Количеството британски лири, държани по света от бившите й колонии, е огромно бреме за западналата британска икономика и силно обезценява валутата. През 1947 година Великобритания е принудена да въведе валутен контрол. Промишлеността в Северна Англия се оказва неконкурентоспособна на световния пазар, както са неконкурентоспособни и големите корабостроителни градове по крайбрежието. Още повече, че населението се е увеличило толкова много през предходните 150 години, че Островът вече трябва да внася половината от необходимите му храни. Това бе допустимо от финансов гледна точка през имперските дни, но сега Великобритания има затруднения да си плаща заради изпразнената си хазна.

Междувременно Европа е подтиснала различията си и се е обединила под френско-германското лидерство, като единствената утеха за Великобритания е, че новият блок изглежда не е враждебно настроен. Изправена пред опасността да изгуби цялото си влияние на континента и при изобилни хранителни доставки от Франция и Италия, разрешаващи много проблеми, през 1973 година Великобритания се присъединява към Общността.

В процеса тя налага търговски бариери спрямо останалата част от света, включително спрямо всичките си колонии. Бавното осъзнаване на Лондон на новите условия, в които Великобритания е поставена, и френското вето върху две британски молби за членство през 60-те години (най-вече заради несигурността дали тя ще бъде продуктивна членка) забавят присъединяването й към Общността.