Европа и машината на времето

Чешката полиция спира група сирийци, търсещи убежище, във влак към Германия. При задържането им около 200 бежанци са маркирани с мастилени номера по ръцете. Макар че очевидно това е неприятно изключение, не е първият път, когато на европейците им се припомня период, който повечето предпочитат да забравят, коментира за POLITICO Далибор Рохач, научен сътрудник в American Enterprise Institute.

През юли тази година полският член на Европейския парламент Януш Корвин-Микке използва нацистки поздрав по време на парламентарните дебати. Две години по-рано членове на гръцкия парламент от дясноцентристката партия "Златна зора" изкрещяват „Хайл Хитлер“, докато колегата им Панагиот Илиопулос е изкарван от залата за използването на непарламентарен език.

Историческите паралели са винаги погрешни или в най-добрия случай – непълни. Но това не означава, че няма какво да се научи от съпоставянето на миналото с настоящето. Подобно на 30-те години на миналия век в днешна Европа има пет отличителни елемента на началото на геополитическа катастрофа.

Нефункционална парична система

Редица икономисти от Милтън Фрийдман и Ана Шуортц до Бен Бернанке са единодушни, че Голямата депресия от 30-те години до голяма степен е в резултат на нелепа парична политика. Изправени пред голям шок, централните банки позволяват на западните икономики да се свият и да преминат през болезнен период на низходящи корекции на цените, вместо агресивно да им осигурят ликвидност. Една от причините за това е обвързването им с конвертируемостта на златото.

В това отношение еврото е днешният еквивалент на междувоенния златен стандарт. Макар то да не е обвързано с цената на реална стока и затова позволява прилагането на антициклична парична политика, еврото не позволява отделните страни членки на еврозоната, като Италия или Гърция, да използват корекции на обменните курсове, за да облекчат икономическите си страдания.

Междувоенният златен стандарт в един момент се разпада. Доказателствата сочат, че това е било за добро. Страните, които първи го оставят и обезценяват, като Обединеното кралство и скандинавските страни, преживяват по-енергично икономическо възстановяване от тези, които се оказват в „златни окови“ за по-дълго време.

Напускането на еврозоната и политически, и технически е много по-рисково начинание от прекъсването на връзката със златото. Това обяснява продължителността и силата на рецесията в страна като Гърция. Не обяснява обаче защо Европейската централна банка (ЕЦБ) изостря икономическия спад, като систематично не постига самопоставената си целева инфлация и позволява на страните в периферията на еврозоната да изпаднат в дефлация.

Надигаща се ревизионистка сила

Владимир Путин не е Адолф Хитлер. Най-малкото той явно не води убийствена идеология, заради която ще се опита да завладее света или да унищожи хора от специфичен етнос. Подобно на Германия от 30-те години обаче днешна Русия се превръща във воюваща ревизионистка сила. И подобно на загубата на Германия в Първата световна война, разпадането на Съветския съюз е оставило отпечатък в руското съзнание, от което Путин се възползва умело, за да укрепи собственото си задържане на властта.

Точно както Германия през 30-те години, режимът в Кремъл се опитва да се утвърди в традиционната сфера на влияние чрез милитаризъм и дестабилизация на съседите си като Молдова, Грузия и Украйня. Наистина, военните методи са се променили от 30-те години насам. Енергийните цени и пропагандата позволяват на Кремъл да достигне още по на запад и да орони демократичните победи на европейските страни, за които вероятно смятаме, че са се изплъзнали от прегръдката на Съветския съюз преди известно време.

Липса на лидерство

Международният ред на междувоенния период се оказа крехък заради липсата на лидерство от либералните демокрации. След Първата световна война Обединеното кралство е твърде слабо, за да поеме предишната си роля на доминираща световна сила. САЩ, от своя страна, показват малък интерес към събития извън границите им.

В края на двата мандата на президента Барак Обама много европейци – особено онези от Централна и Източна Европа, имат усещането, че Америка до голяма степен ги е изоставила независимо от договора за обща сигурност. Лидерство в ЕС също липсва. Обединеното кралство все повече се отдалечава от континента и не изпитва особен интерес да бъде отново велика световна сила. Естественият лидер на ЕС, Германия, няма амбицията да се държи наистина уверено в днешния свят, може би заради трайната травма от Втората световна война.