Призраци в гардероба

Търгувате ли на международните борси? Какво ви кара да го правите и очаквате ли подобрение в пазарната ситуация? Свидетели ли сме на корекция, или просто на мечи пазар?

Очакваме коментарите Ви на info@investor.bg. А днес Ви представяме анализа на блогъра Павел Бандилов за политиката на централните банки и международните пазари.

Според Нийл Доналд Уолш ''животът започва там, където свършва зоната Ви на комфорт''. Ще ми се да кажа същото и за финансовите пазари, а защо не и за света, който познаваме или познавахме.

След избухването на световната криза през 2008г. политическата класа в САЩ каза: Баста! Никога вече няма да позволим на пазарите да изпаднат в безтегловност… и пуснаха машината за печатане на банкноти. Не само това - те успяха да продадат и лекарството, което предписаха на своите избиратели, представяйки го като едно дълбоко хуманно дело. С пускането на печатницата на практика те създадоха нова реалност. Това тяхно действие беше копирано от Английската централна банка, Японската централна банка, ЕЦБ, Китайската банка и т.н, и т.н.

Добре дошли в света на евтините пари!

Идеята на политическия елит беше следната: намалявайки цената на платежните средства и осигурявайки лесен достъп до тях, да понижат дълговото бреме за кредитополучателите, да увеличат инвестициите и апетита за риск, да предизвикат спад на безработицата, като при първата проява на инфлация да започнат да изтеглят ликвидност от пазара. Лесна работа!

Седем години по-късно целите в САЩ са изпълнени частично. Безработицата спадна от над 10% до 5.1%, задълженията на частния сектор се монетаризираха от данъкоплатците и изглежда най-лошото е вече зад гърба на американската икономика. Дау удари 18300 пункта, а компаниите се търгуват на едни от най-скъпите си исторически нива. Но това не е изолиран случай, активите в световен план подобряваха своите рекорди, освен суровините…

И тук беше първият предупредителен сигнал. Как така при нулеви лихвени проценти от централните банки, количествени улеснения, ръст на пазара на акции, цената на суровините пада…

А тя падаше, защото търсенето в световен мащаб спада. Тогава погледите се вторачиха в Китай, чийто дял в световната икономика е 13%, но в последните години пое цялото предлагане на немското автомобилостроене, на луксозните стоки, които демонстрираха нулева еластичност и направиха страхотно представяне на бранша по време на цялата криза, на поредните технологични джаджи произведени в САЩ, на суровините от австралийските добивни компании… и не на последно място - петрола. Изведнъж се събудихме в свят, изтъкан от достъп до лесни и евтини пари и липса на инфлация.

И събуждайки се, всички погледи бяха насочени към Поднебесната империя, но това, което се виждаше, не будеше оптимизъм. От постигнатия връх през юни Китайската борса е загубила над 40% от стойността си. Вследствие на това лидерите на страната намалиха пет пъти основните лихви, резервите на банките, накараха пенсионния фонд на страната да купува акции, забраниха продажбата на акции при определени условия, а в неделя управителят на централната банка Джоу Сяочуан обяви срива за приключен и заповяда на пазара никога повече да не пада. Смешно или тъжно?

В тази връзка Алан Грийнспан заяви: ''Сега те разполагат с една значително по-пазарно ориентирана икономика. Причината, поради която те изпитват проблеми, е, че не са подготвени за тях’’.

„Начинът, по който се справиха със срива на фондовия пазар, е показателен за факта, че не го направиха по начина, по който трябва да се направи“, продължава Грийнспан, правейки препратка към мерките, които властите в Пекин взеха, но които не се оказаха особено ефективни.

Ако приемем, че азиатската икономика се е насочила към твърдо приземяване, нека да се опитаме да погледнем на ситуацията през призмата на водещите борси от двете страни на океана.

Европа се бори с гръцкия проблем, който без преструктуриране на дълга, няма как да бъде решен; с невиждана досега бежанска криза; от една страна Украйна, чиято икономика трябва да бъде подпомагана с големи средства, за да оцелее и Русия, чието ембарго и спад на цената на петрола й отреждат мястото на една от най-слабо представилите се икономики в света. Нека не забравяме, че изолацията има и две страни на медала. Тя спира достъпа до един огромен пазар, като по този начин не помага на европейската икономика да реализира силен растеж.

В САЩ цените на акциите са стигнали много скъпи нива, като корекцията се очаква от доста време. Нивата на P/E за щатската борса са над 24, при средни исторически стойности от 15. Още повече, че ФЕД е заявил връщане към нормалността, очаква се до края на годината да видим първото вдигане на лихвените проценти. И точно това притеснява още повече пазарите, че точно това действие ще засили бягството на капитал от развиващите се пазари още повече, особено на фона на случващото се в Китай.

Нека разгледаме и политическата картина в света. С идването си на власт Барак Обама обеща, че ще води точно обратна на външната политика на своя предшественик. САЩ изтегли войските си от Ирак и Афганистан в момент, в който тези държави не бяха устроени по начин, по който да могат да функционират самостоятелно, откриха се язви, които веднага бяха заети от Ислямска държава. Липсата на световен полицай, който да контролира цените на суровините /петрол/ и функционирането на търговските маршрути, си пролича при събитията в Сирия, Либия и Египет. Липсата на властови център в световен мащаб оказва влияние и на политиката в Европа. Имаме лидерско разногласие в Европа както по отношение на Гърция, така и по отношение на Русия, бежанския въпрос. Май няма тема, по която ЕС да е единен.

До Европа е бившата Руска империя, чийто лидер не иска да приеме статута си на регионална сила, и Китай, който засега, спазвайки конфуцианството, все още е по-скоро затворен в себе си, отколкото да играе по-голяма роля в международен план. Наблюдаваме тотална липса на обединение пред проблемите от световните лидери, като всеки се ръководи от интереса си за преизбиране на поста си.

Заключението е, че ако пазарите обичат тишината, то в момента сме свидетели на картина от крясъци и непремерени действия. Дотук със зоната на комфорта!

Дали сме свидетели на корекция или на мечи пазар, е прекалено рано да се говори. Личното ми мнение е, че може би сме на прага на по-дълбока есенна корекция. Въпросът, който остава, е какво може да се случи по време на корекция и какви призраци крие финансовата система в гардероба?