Скъпо е да бъдеш беден

Как може финансовите услуги да бъдат направени по-евтини за бедните? Валенти вижда надежда в мобилното банкиране. Бедните обаче все още не са в добра позиция да извличат полза от мобилната революция, било то във финансовите услуги или другаде. Само половината от хората, които печелят под 30 000 долара годишно, притежават смартфон, в сравнение със 70% в групите с по-високи доходи. Близо половината от американците, които имат, са били принудени да прекъснат временно своите услуги по финансови причини. Този факт може да е резултат от различни цени: хората с лош кредитен рейтинг разчитат на предплатени СИМ карти, които за разлика от стандартните месечни договори не са придружени от голяма отстъпка за мобилния телефон.

Слабото навлизане на смартфоните на свой ред прави живота по-скъп по други начини. Несвързаните не могат да се възползват от евтината комуникация, образование и дори транспорт, които осигуряват мобилните приложения. Една четвърт от бедните домакинства изобщо не използват интернет, което прави по-трудно откриването на ниски цени.

Ценова дискриминация

Инфлацията също изцежда повече бедните през последните години. Цените на продуктите, които изсмукват голяма част от техния бюджет, като наемите, храната и енергията, нарастват по-бързо от други стоки и услуги. Спадащите цени на петрола и енергията могат да обърнат тази тенденция, въпреки че бедните по правило притежават по-малко коли, така че извличат по-малка полза от по-евтиния петрол.

От 2000 до 2013 година - последната, за която има налични данни - инфлацията е била по-висока за бедните през 139 от общо 168 месеца според Управлението за федерален резерв на Чикаго. В резултат от тази допълнителна инфлация цените са се увеличили с 3,2% повече за бедните през въпросния период. Тези числа може да подценяват неравенството, тъй като те не включват вноските на работодателите за здравно осигуряване, за които се смята масово, че намаляват оставащото заплащане и заемат по-голям дял от цялото трудово възнаграждение на бедните.

Високата цена на това да бъдеш беден води до два основни извода. Първо, неравенството е по-лошо, отколкото показва сама по себе си статистиката за доходите. Това е вярно дори преди да бъдат взети предвид нефинансовите неравенства, като последиците за здравето от това да живееш с ниски доходи.

Второ, намирането на начини за намаляване на тези цени, например като бъде улеснено кандидатстването за данъчен кредит за придобит доход, без да се налага да бъде взиман заем, или като бъдат променени правилата за облагане на овърдрафта с такси (които в момента са използвани за субсидиране на банкирането за други потребители), ще бъде евтин начин за подпомагане на хората с ниски доходи, а изгодните сделки са рядкост за бедните.

(БТА)