Приказка без край: Историята на дълговете на модерна Гърция

В последните седмици вниманието на Европа е съсредоточено върху Гърция и опитите й да се справи с дълговата криза. Южната ни съседка обаче не за първи път изпада в подобни затруднения.

Гръцкото издание Greek Reporter изготви статистика на фалитите на Гърция в модерната й история. Първият всъщност е свързан именно с борбата на гръцкия народ за освобождение. През 1824 г. страната получава 472 хил. паунда заем от Лондонската фондова борса, за да може да продължи борбата за своята независимост. Година по-късно получава още 1,1 млн. паунда, но само част от сумата отива в Гърция, а с останалите се изплащат разходите за лихви, посредничество и погасяването на предишни заеми.

През 1827 г. страната обявява банкрут, тъй като не успява да плати лихвите по първите си два заема.
Годината е 1832 и Гърция вече е независима държава с назначен от Великите сили (Русия, Франция и Великобритания) крал – баварският принц Ото Фридрих Людвиг, приел името Отон I. Той взима кредит от 60 млн. френски франка, с които да погаси задълженията на Гърция по британските заеми, както и за стабилизиране на икономиката на страната.

Но без изненади, предвид лошата икономическа ситуация, през 1843 г. Гърция не успява да погаси задълженията си по новия заем и отново обявява фалит. Така страната е изхвърлена от международните пазари за няколко десетилетия.

През 1878 г. гръцкото правителство урежда своите задължения и така отново има достъп до свежи средства. И властите не се колебаят да теглят нови заеми – общо 6 на брой в периода 1879 – 1891 г. Първият е в размер на 60 млн. франка, получен през 1879 г. Следващите са целеви - 100 млн. франка за изграждането на жп линии през 1884 г, 135 млн. франка за покупка на оръжие и военно оборудване през 1887 г. През 1890 – 1891 г пък са изтеглени 89 млн. франка за изграждането на жп линията, свързваща Пирея и Лариса.

В същия период Гърция успява да изтегли още един заем от 155 млн. франка. Но всички тези кредити водят страната към нов банкрут, обявен през 1893 г.

Greek Reporter коментира, че хазната на страната в тези години е била опразнена от преразходи, корупция и политически кампании, по време на които се обещават масивни разходни програми. Тогава премиерът Харилаос Трикупис се изправя пред парламента и казва фразата, с която е запомнено управлението му: „За съжаление, ние сме във фалит”. Последва спиране на обслужването на задълженията на Гърция, както и орязване на разходите.

През 1896 г. под външен натиск Гърция приема създаването на Международна комисия за управление на гръцките задължения. Тази комисия наблюдава икономическата политика на страната, както и събирането на данъци и управлението на страната като цяло.

В началото на 30-те години на миналия век светът навлиза в Голямата депресия и много страни обявяват невъзможност да плащат задълженията си. Една от тях е Гърция, която през 1932 г. обявява мораториум на плащанията си, който продължава до 1964 г.

В годините след Втората световна война Гърция се фокусира върху своето възстановяване. До края на 1955 г. са изтеглени само три международни заема на обща стойност 145 млн. долара. Няколко години по-късно са изтеглени нови 28 заема от Западна Германия, САЩ и Великобритания на обща стойност от 406 млн. долара.

По време на управлението на военната хунта (1967 -1974 г.) страната се фокусира върху начини за намиране на вътрешно финансиране и външните заеми са редки. Управлението е теглило няколко заема от френското правителство, както и от международни организации и банки.

През 1985 г. Гърция вече има най-големия публичен дълг в света спрямо броя на населението. Това започва да тормози икономиката и слага край на растежа на страната. Гръцкият премиер Андреас Папандреу вече е получил заеми за развитието на транспортни проекти, както и за развитието на инфраструктурни проекти в градовете на страната.

Южната ни съседка навлиза в новото хилядолетие с предупреждение, изпратено само дни преди закриването на Олимпийските игри към останалите държави от еврозоната, че нещата с публичния дълг и бюджетния дефицит ще се окажат по-лоши от очакваното.

Така през 2005 г. Гърция се превръща в първата държава в Европейския съюз (ЕС), която е поставена под финансов мониторинг от Европейската комисия.

През май 2010 г. премиерът Георгиос Папандреу, син на Анреас Папандреу, подписва първата програма за спасението на Гърция на обща стойност от 107,3 млрд. евро. Тези средства обаче се оказаха недостатъчни и през март 2012 г. беше изготвена и втора програма за още 130 млрд. евро за периода 2012 – 2014 г. Този пакет беше одобрен от правителството на Антонис Самарас.

Сега правителството на Алексис Ципрас, дошло на власт с обещания за справедливо споразумение с международните кредитори, ще работи по изпълнението и на третата спасителна програма. Целта е да получи средства, с които да покрива задълженията си по предишните програми. 

Три пъти за щастие, както се казва. Предстои да се изясни дали това важи и за гръцката дългова криза и дали това управление, дошло на власт с популистки обещания, ще успее реално да погледне на нещата и да извади страната от спиралата на задълженията.

Развитието на ситуацията в южната ни съседка можете да следите тук