Германия даде пример

Всичко започна преди седмици, когато германската прокуратура започна разследване срещу двама журналисти на сайта Netzpolitik.org. Блогърите бяха заподозрени в държавна измяна.

Порталът публикува планове на вътрешното разузнаване на Германия за евентуално разширяване на следенето в интернет. Публикувани бяха и извадки от секретни документи на вътрешното разузнаване. Затова и германската Служба за защита на конституцията сезира прокуратурата. 

В случая обаче става дума не просто за сериозен скандал. Когато Службата за защита на конституцията не предприема нищо срещу шпионирането на почтените граждани и обвинява онези, които изнасят пред обществеността скандалната афера, тя не защитава идеята на правовата държава, а я застрашава, коментира в свой анализ Deutsche Welle. Вероятно и през 2015 година трябва изрично да бъде посочено, че към правовата държава спада както неприкосновеността на личната сфера, така и свободата на пресата. С други думи, когато Службата за защита на конституцията и прокуратурата атакуват журналисти, те атакуват и свободата на печата.

В събота хиляди души излязоха на митинг в центъра на Берлин, за да протестират срещу „кампанията за сплашване“, а управляващата коалиция в Германия побърза да се разграничи от обвиненията в държавна измяна. Правосъдният министър Хайко Маас изрази съмнения дали действията на журналистите могат да се определят като държавна измяна, т. е. намерение да се навреди на страната или да се облагодетелства чужда сила. Канцлерът Ангела Меркел пък изрази „пълна подкрепа“ за правосъдния министър.

В крайна сметка германският правосъден министър Маас поиска оставката и пенсионирането на главния прокурор Хералд Ранге и предложи неговото място да заеме главният прокурор на Мюнхен Петер Франк.

Още по-впечатляващ е случаят в Германия, защото обвинението е за „държавна измяна“. Последното подобно следствие срещу журналисти датира отпреди цели 50 години. То е известно като аферата Spiegel. През есента на 1962 година списанието публикува критична статия за политиката на въоръжаване на тогавашното федерално правителство. Държавното обвниение започва разследване за държавна измяна срещу редица журналисти, като някои са арестувани, а издателят на Spiegel Рудолф Аугщайн лежи 103 дни в затвора.

Правителството на Аденауер защитава действията на правосъдието, но в страната се надигат масови протести и демонстрации. Изходът от аферата е известен - двама държавни секретари са уволнени, а тогавашният министър на отбраната Франц Йозеф Щраус е принуден да подаде оставка. Свободата на печата е защитена за дълъг период.

Ако се върнем към българската реалност обаче, германските проблеми изглеждат твърде дребнави. Още в началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров в Софийска градска прокуратура (СГП) бе призован журналистът от Медиапул Борис Митов - притиснат да разкрие източниците си заради публикувани от него разрешения за СРС. От материалите тогава ставаше ясно, че прокурорът Роман Василев е заблудил тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, за да получи разрешение за подслушване. След протест пред Съдебната палата тогава проверката срещу Митов беше прекратена.

Малко по-късно обаче, през август 2014 г., журналисти и граждани се събраха за втори път в мандата на главния прокурор пред Съдебната палата. Поводът за акцията отново бе подобен - призоваването на двама редактори от вестник "Капитал" в СДВР. В последващо съобщение от страна на държавното обвинение в манипулация се обвиняваше издателят на вестника – "Икономедиа". Повод бе сигнал, подаден от изпълнителния директор на фирма "Водстрой 98" Момчил Борисов, който е искал да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите заради публикация във вестник "Капитал" за дейността на компанията.

А последният (засега) протест срещу Цацаров беше едва преди две седмици – в средата на юли. Тогава стотици протестиращи срещу главния прокурор блокираха движението пред Съдебната палата. Те поискаха оставката на Цацаров с аргумента, че той застава срещу съдебната реформа, и добавиха, че един от поводите за протеста е, че главният прокурор се самосезира избирателно по медийни публикации.

Същевременно цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, докато сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, за да има причини за започване на разследване (напр. Калоян Стоев, който се оказа псевдоним на Петьо Блъсков). В крайна сметка резултат няма.

„Вземете достойнството на един човек и той почти няма какво повече да губи“, ми каза по този повод приятел – германски журналист. Това явно са разбиранията в Германия. Тя поне показа на страни като България как може да се действа в такива случаи.