Как имигрантите разделиха германското правителство

Германия е изправена пред сериозен наплив на имигранти – проблем, който неочаквано вряза клин в правителството на страната.

От една страна редица експерти от години предупреждават, че това е единствената „панацея“ за държава със застаряваща работна сила и трайно спадащи нива на раждаемост. Въпреки това обаче дебатът за имиграционната политика на страната раздели управляващата коалиция.

По-малкият коалиционен партньор - Християнсоциалистическият съюз (CSU), категорично се изказа срещу новата имиграционна политика на страната. Лидерът му Хорст Зеехофер заяви по-рано през тази седмица, че няма да подкрепи законодателство, което ще окуражи още повече имигранти да пристигат в Германия.

„ХСС няма да приеме подобен закон. Последиците ще са допълнителна имиграция, това въобще не може да се дискутира“, заяви той в интервю за ARD. И същевременно настоя свиканата за есента дискусия за бежанците да бъде преместена по-рано – през септември. „Нямаме време да го правим през октомври или ноември“, предупреди баварският министър-председател. Провинциите трябвало да са наясно какво ще се случва.

Предвидената за тази година финансова помощ за провинциите в размер на 1 млрд. евро трябва да бъде поне удвоена, смята той. 

Коментарите на канцлера Ангела Меркел за имиграцията - тема, която се очертава най-важна за германските гласоподаватели, пък изненадаха мнозина в страната, коментира DPA .

„След Съединените щати в момента Германия е втората най-популярна страна измежду имигрантите. Християндемократическият съюз (CDU) понякога опитва да избягва темата, но трябва да се научим да я обсъждаме". Това изказване провокира политическите анализатори да смятат, че в крайна сметка правителството ще се заеме с горещия картоф за нов Закон за имиграцията, срещу който се обявяват голяма част от хардлайнерите в Християндемократическия съюз, както и в по-малкия партньор.

По-умерените последователи на CDU, включително, според редица слухове, и самата Ангела Меркел, са на мнение, че ново законодателство е необходимо, за да опрости настоящото правно положение и да направи Германия по-привлекателна за квалифицираните служители.

Има и такива, за които дебатът около привличането на повече имигранти в Германия в момент, в който се очаква около 450 000 души да подадат молби за бежански статус през 2015 г., ще отчужди все по-антиимигрантски настроения електорат.

Част от опозицията, в лицето на „Зелената партия“, иска децата, които се раждат в Германия, да получават гражданство, като процесът за натурализация бъде опростен. А радикално лявата партия Die Linke, от своя страна, отхвърля въвеждането на точкова система, която бе предложена от фракцията на социалистите. Чрез нея се предвижда имигрантите да бъдат оценявани според различни фактори, свързани със способността им да отговорят на изискванията на трудовия пазар. Сред критериите биха били образователни и професионални квалификации, както и езикови умения, възраст и предходен опит в професии, при които е отчетен недостиг на кадри на германския трудов пазар.

А проблемите се задълбочават. За първото полугодие властите отчитат 180 000 молби за емигрантски статут – почти двойно повече от преди година. От райони, в които има военни действия, са 30 на сто от молбите. На първо място е Сирия с дял от 20,3 на сто (32 472 кандидати), следвана от Иран (8331 молби) и Афганистан (7932 молби).

Въпреки това като цяло най-много са имигрантите от Балканите (над 40 на сто). Само от Косово са дошли 28 672 молби (17,9 на сто), след това следват Албания, Сърбия и Македония. Тъй като обаче хората в този регион не са преследвани нито политически, нито се считат за заплашени по някакъв начин, се одобряват само 0,2 на сто от молбите.
Останалите кандидати (около 46 000, или 29%) са от Нигерия, Пакистан или Еритрея.

Редица политици призовават за нови правила, които да помогнат за ускоряване на депортирането на имигрантите, които имат минимален шанс да получат убежище – например онези, които идват от държавите на Балканите. Според Западна Европа тези страни са смятани за безопасни, защото хората не са застрашени от политическо преследване или война.

Междувременно властите в Германия прибегнаха до създаването на палаткови градове, в които да бъдат настанявани новопристигналите бежанци. В същото време насилието срещу имигранти от страна на крайнодесни формации се случва ежеседмично. Само за първата половина на годината са регистрирани 202 инцидента. 

А според представена през тази седмица статистика около една пета от германското население (20,3%) има имигрантски произход през 2014 г.  Така този дял е почти с три процента по-висок, отколкото през миналата година.

Развитие по политическото решение обаче не се очаква преди декември тази година, когато се провежда годишният конгрес на Християндемократическата партия на канцлера Меркел.