Бъдещето на Куба и Иран след санкциите

Някои обнадеждаващи признаци с международни корени вече са налице. Debenhams, британската верига за универсални магазини, има няколко аутлет магазини в Иран, включително един на главен път в Техеран. Boeing също се завръща и, след като през ноември 2013 г. бяха вдигнати част от санкциите, отново продава резервни части. „Кликнете тук, за да кандидатствате за франчайз в Иран“, се чете в уебсайта на веригата за бързо хранене McDonald’s.

И в двете страни обаче развитията тепърва предстоят. Големите компании за хранителни продукти нямат търпение да навлязат в Куба, но ембаргото им забранява да използват американски банки за получаване на акредитиви, за да могат да осъществят доставките. Дори индустрии, които имат разрешение за търговия с Куба, като земеделският сектор, медицинските компании и телекомите, също намират препятствия на пътя си. Най-голямото сред тях е свързано с финансовата част. Въпреки че администрацията на Обама премахна Куба от списъка на „страни, спонсориращи тероризма“ през април, облекчавайки ограниченията върху банкирането, реакцията на банките все още е бавен. На 21 юли Stonegate Bank от Флорида стана първата американска банка, създала кореспондентска сметка в Куба, позволявайки финансови транзакции между двете страни.

По същия начин, дори ако иранската ядрена сделка бъде одобрена от Конгреса, ислямската република ще трябва да приложи 11 свързани със споразумението мерки и множество подклаузи. Спор по която и да е от тях може да накара „всичко да започне отначало“, опасява се бизнесмен, пътуващ от Лондон до Техеран. Съществуването на механизъм за връщането на санкциите, ако сделката бъде нарушена, ще обезкуражи банките от сключването на нови сделки с иранските си колеги. А докато те се въздържат от действия, голяма част от приходите от петрол на стойност 100 млрд. долара, държани извън страната, ще си останат там.

Джон Епстайн, адвокат в Holland & Knight в столицата Вашингтон, казва, че съветва клиентите си да не се опитват да бъдат първата компания в Куба, а да изчакат с пет години преди да навлязат на пазара. Той вярва, че опитът там – а именно повече от половина година на възходи и падения, е полезна проверка с реалността, която бизнесите в момента използват и по отношение на Иран. „На този етап говорим само за потенциално облекчаване на санкциите“, казва Найдъл Кашнър, британски адвокат, консултиращ фирми по Иран.

Най-голямата пречка за икономическия растеж след санкциите може да се окажат самите правителства на двете страни. Куба все още има проблеми с частните инициативи. Скоростта, с която властите проучват чуждо финансирани проекти като част от свободната икономическа зона Мариел, е доста бавна и само пет проекта са били одобрени за последните 18 месеца. Кубинските бюрократи фанатично се стремят да избягват риска.

В Иран Мохамад Джавад Зариф, министърът на външните работи, представи ядрената сделка като триумф пред парламента. Но зад неговата усмивка се крият редица проблеми в икономиката. Иран е на 130 място в класацията на Световната банка за страните, където се прави най-лесно бизнес. Иран не е част от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, търговски арбитраж управляван от Световната банка, което също спира инвеститорите. Корупцията е широко разпространена, а промените в стария търговски закон в парламента се бавят.

Въпреки всичките си предизборни обещания президентът Хасан Рухани едва сега започва да се бори с определени интереси, които приеха санкциите като форма на протекционизъм, държащ конкуренцията далеч от пазара. Революционна гвардия контролира огромни дялове от икономиката. „Али Хаменей [върховният лидер] вижда глобализацията като заплаха за националната сигурност и иска Революционната гвардия да действа като икономическа спирачка“ срещу подобни сили, казва Али Ализаде, политически анализатор в Лондон. Вдигането на санкциите ще отвори вратата за инвеститорите. Но само ако лидерите в Хавана и Техеран искат реформи, ще настъпи реална трансформация на икономиките им.