Необходимо ли е отписване на гръцкия дълг?

Гърция и европейските ѝ партньори може и да договориха нов спасителен заем, но как точно ще приключи гръцката икономическа трагедия остава загадка. Едно нещо обаче е сигурно: правителствата от еврозоната в крайна сметка ще трябва да отпишат голяма част от предоставените на Гърция заеми. Отказът им да приемат реалността увеличи загубите, които ще претърпят, коментира Адеър Търнър* за project-syndicate.org.

Със сигурност гръцкото правителство беше на моменти провокативно и нереалистично, неуспявайки да приеме, например, нуждата от сериозна пенсионна реформа. Но отказът на властите на еврозоната да приемат нуждата от облекчаване на дълга също толкова силно ги откъсна от реалността. Преди три седмици управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард призова разговорите да стартират отново „с възрастни в стаята“. Това означава да се приемат фактите.

В този смисъл последният анализ за устойчивостта на дълга на МВФ, публикуван на 26 юни, е документ на "възрастните". Той ясно показва, че дългът на Гърция няма да бъде устойчив без допълнителни заеми и удължаване на падежите на съществуващия дълг. Може би ще бъде нужно облекчаване на дълга с 50 млн. евро, се твърди още в доклада. Но дори тези изчисления са базирани на нереалистични предположения.

Предишните споразумения по спасителните заеми предполагаха, че Гърция ще постига първичен бюджетен излишък (преди плащането на лихвите) от 4,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) почти постоянно. МВФ намали тази прогноза до 3,5%. Но това все още пренебрегва реалността, в която гърците могат да избягат от дълговете си по всяко време – не само като обявят дефолт, но и буквално, като мигрират към Германия например.

Докато Гърция продължава да е член на Европейския съюз (ЕС), нейните данъкоплатци могат да напуснат, точно както се случи с Детройт през десетилетията преди банкрута си. Ако да останеш в Гърция означава да живееш в страна, където данъците са винаги с 10% по-високи от публичните разходи, много - особено младите и талантливи - ще си тръгнат.

От пет години насам е ясно, че дългът на Гърция е неустойчив. Беше очевидно и че облекчаването на дълговете в частния сектор през 2012 г. трябва да бъде последвано и от намаляване на публичния. Но властите в еврозоната отказаха да предложат облекчаване на дълга на предишното гръцко правителство, като вместо това наложиха икономии, по-строги от необходимото.

В резултат на това рецесията в Гърция се задълбочи, вече неустойчивият ѝ дълг още повече набъбна, а партията срещу строгите мерки СИРИЗА дойде на власт. Продължителната несигурност накара гърците да изтеглят банковите си депозити, средствата, за които дойдоха от 90 млрд. евро спешна програма за осигуряване на ликвидност от Европейската централна банка (ЕЦБ). Парите ще бъдат отново деноминирани в обезценени нови драхми, ако Гърция напусне еврозоната.

Обещавайки, че Германия няма да предостави опростяване на дълга, канцлерът Ангела Меркел даде обещание, което не може да спази. По-лошото е, че поддържайки упоритата си позиция, преговарящите от еврозоната реално направиха едно евентуално още по-голямо отписване сигурно.

Тази позиция при преговорите може и да има смисъл, ако по-големите евентуални гръцки отписвания бъдат компенсирани с по-малки облекчавания на други места или по друго време. В крайна сметка, ако Гърция получи редуциране на дълга, Ирландия или Испания може да поискат същото, а всички правителства на еврозоната ще имат по-слаб стимул да поддържат фискална дисциплина в бъдеще. 

Но Гърция не е просто поредният длъжник. Тя е потенциално крехка страна на края на Европа, която е изправена пред огромна миграционна криза и опасни националистически руски лидери, търсещи възможности да създадат неприятности. Еврозоната трябва да намери начин да гарантира бъдеща дисциплина по дълговете без да предизвиква още по-голяма криза в Гърция.

В еврозоната връзките между правителствата и националните банкови системи правят пазарната дисциплина още по-трудна за постигане. В схема, при която банките трябва да държат големи портфейли от държавни ценни книжа, депозитите да бъдат гарантирани от държавата, а правителството да бъде отговорно при нужда от рекапитализация, рецесията ще създаде риск от самозасилваща се спирала от все по-лоши публични финанси, повишавайки опасенията за банкова несъстоятелност и намаляване на кредитите. Именно така действат нещата в еврозоната.

Тази система направи пазарно ориентирания подход за справяне с неустойчивите дългове невъзможен. Вместо да рискуват отписване на държавен или банков дълг, правителствата на еврозоната и ЕЦБ абсорбират дълговете, преди отпуснати в частния сектор, в публичния баланс на страните членки на еврозоната. В Ирландия и Испания частният сектор остана невредим. В Гърция има известно „участие на частния сектор“, но много безотговорни кредитори все още успяват да предадат своите експозиции на правителствата на еврозоната.

За да гарантира бъдеща фискална дисциплина, еврозоната трябва да разграничи банките си от националните правителства и да създаде истински банков съюз. Високите изисквания за собствен капитал или тесните количествени ограничения трябва да бъдат използвани, за да се ограничи притежаването на държавни ценни книжа от банките. Вместо това банките трябва да държат ликвидни активи под формата на облигации, полици или парични резерви на ниво еврозона в ЕЦБ, а националният публичен дълг трябва да бъде в ръцете на небанковия частен сектор, който би преминал през голямо отписване на дълга, ако нивата му минат над устойчивите. Търсеният ефект ще бъде, че за правителствата ще бъде по-трудно да натрупват дългове, които не могат да си позволят.

Но подходящи бъдещи реформи не могат да променят факта, че в момента гръцките дългове са неустойчиви. Преговарящите днес трябва да се изправят пред две реалности: голямо отписване на дълга е неизбежно, а още наказания за Гърция няма да изведат еврозоната по пътя на финансовата дисциплина. Именно поради това реформата на системата е от съществено значение.

* Адеър Търнър е бивш председател на финансовия надзорен орган и бивш член на Комисията за финансова политика в Обединеното кралство. Той е председател на Institute for New Economic Thinking.

Всичко за дълговете на Гърция четете тук!