Швейцария в окото на бурята

Швейцарската национална банка (SNB) в момента може да предизвиква само съчувствие. На срещата си през миналата седмица централната банка призна, че обменният курс, който поддържа в момента, е надценен. Това от своя страна може да се отрази негативно върху икономическия растеж, да отпрати туристите и да попречи на дългосрочния просперитет. И все пак SNB реши да не прави нищо по въпроса, вследствие на което швейцарският франк веднага поскъпна още повече, създавайки нови предизвикателства пред банката и Швейцария, коментира BloombergView.

Тъй като стойността на обменния курс е относителна, а не абсолютна, затруднението на SNB е показател за много повече от вътрешни проблеми. В конкретния случай силата на франка показва и регионалните отклонения, които затрудняват швейцарските власти от известно време. Основен въпрос е как страната да съхрани традиционния си статут на защитник на неприкосновеността и ролята си на дом за чуждия капитал, докато в същото време Европейската централна банка (ЕЦБ) приема експериментални парични политики, които включват мащабни покупки на ценни книжа и значително разширяване на баланса ѝ.

Валутният курс е важен за SNB, защото продължително и прекомерно завишаване на стойността на валутата може да доведе до деиндустриализация и постепенно да подкопае сферата на услугите, включително туризма. Малките предприятия са тези, които страдат най-много от ситуацията.

За разлика от мултинационалните компании и много средни предприятия, швейцарските малки бизнеси не могат да изнесат производството си извън страната. Много от тях не разчитат на достатъчно вносни компоненти, за да компенсират по-слабата си конкурентоспособност спрямо чуждите продукти, предизвикана от промените във валутата.

През последните няколко години SNB се опитва да се справи със съдбата си по всякакви начини. Банката дори предприе преди немислимата стъпка да наложи долен лимит на валутата, за да гарантира, че франкът няма да се засили над определено ниво спрямо еврото.

И все пак това, което трябваше да бъде краткосрочна мярка, всъщност продължи доста време, предизвиквайки изкривявания на други места. И когато SNB се почувства длъжна да отмени тази си политика през миналия януари, решението доведе до безпрецедентна нестабилност на пазара, което повдигна съмнения, дори само временни, в репутацията на централната банка като гарант на сигурността.

SNB избра и политика на отрицателни лихвени проценти – отново доскоро немислима стъпка. Така тя въведе такса за швейцарските вложители в опит да спре финансовите притоци извън страната и да насърчи част от чуждестранния капитал да отиде другаде.

Миналата седмица централната банка реши да не приема допълнителни действия въпреки опасенията заради обменните курсове. Тя реши да не сваля още повече лихвените проценти, обезпокоена от влиянието им върху функционирането на вътрешния финансов сектор. Банката все още не иска да налага капиталов контрол върху входящите средства, мярка, която би ограничила потока от чужди капитали. Освен това централният орган не иска да налага данъци на такъв капитал или отново да го подлага на контролиран валутен курс.

Реално в момента SNB се опитва да изчака бурята да премине. В очакване на нормализиране на паричната политика на ЕЦБ, централната банка се надява Швейцария да може да се справи със сегашната ситуация, показвайки традиционната си комбинация от гъвкавост и пъргавина.

Швейцария е богата страна и може да разчита на предишните си доходи, за да запази жизнените си стандарти по време на стресовия период. Тя е и достатъчно пъргава, за да се противопостави частично на влиянието на надценения обменен курс чрез постепенно вътрешно обезценяване – т.е. швейцарските работници да приемат по-ниски номинални заплати. А населението ще приеме подобни мерки, поне засега, като част от предизвикателството да бъде малка независима и просперираща държава в бурен регион.

Проблемът на Швейцария е, че нормализирането на паричната политика на еврозоната е доста далеч в бъдещето. Гръцката криза още повече се задълбочи и не е сигурно дали скоро ще ѝ се намери решение. В резултат на това следващата стъпка в политиката на ЕЦБ вероятно ще включва дори повече нетрадиционни стимули, които ще разширят дилемата в политиката на SNB.

Това, през което преминава швейцарската централна банка (и в по-малка степен датската) в момента, отразява реалността пред малките отворени икономики, която представлява още по-голямо предизвикателство за онези развиващи се страни без гъвкавостта и пъргавината на Швейцария.

За малките отворени икономики е трудно да намерят оптимални отговори, когато големите икономически сили са избрали да разчитат твърде много на централните си банки, които избират нетрадиционни парични политики, вместо да приложат цялостни добре балансирани пакети. След като ефективността и надеждността на международни финансови институции като Международния валутен фонд са възпрепятствани от нежеланието на големите акционери – а именно САЩ и, в по-малка степен, Европа, да приемат смислени реформи, отговор на това предизвикателство липсва и на международно ниво.