Как изглежда Европа в Световния ден на бежанеца?

Европа отбелязва днешния Световен ден на бежанеца напълно неподготвена да се справи с бежанската криза. Същевременно Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) призовава за хуманно отношение към мигрантите, пише сп. Таймс.

“Държавите членки в Европейския съюз (ЕС) трябва да продължат да работят, за да гарантират човешките права на всички лица, включително бежанци и други мигранти, както и да намерят начини за предотвратяване на дискриминацията на тези уязвими групи”, посочва ОССЕ.

Същевременно според еврокомисаря по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос предложението за бежанските квоти дава основание за преразглеждането на европейските договори, които задължават мигрантите да кандидатстват за убежище в първата държава членка на ЕС, в която влизат.

Комисарят, цитиран от гръцкото онлайн издание ekathimerini.com, посочва, че договорът, който предвижда връщането на лица, търсещи убежище, в страната на влизане, може да подлежи на преразглеждане. “Очевидно е, че ще има реакции и несъгласия, и в момента ги има. Трябва обаче да се направи първата крачка”, коментира Аврамопулос.

Що се отнася до финансовата помощ за страните на югоизточния фланг на ЕС, които посрещат вълната от бежанци, Аврамопулос посочи, че страните-членки трябва да отговарят на условията за финансиране. "Европа не е банка. Държавите трябва да поемат своите отговорности преди да получат помощ”, коментира той.

Според британският в. Guardian извън арестите на трафиканти и спасителен подслон за техните “клиенти” Европа всъщност няма представа какво друго да направи. Тази седмица Организацията на обединените нации (ООН) обяви стряскащи данни за миграцията по света. През 2014 г. 55 млн. души по света са били прогонени от домовете им със сила. От тях 40 хил. души са достигнали до Италия през Либия и Средиземно море, а 30 хил. – до Гърция.

Според оценките около 500 хил. души са в Либия и изчакват, за да прекосят морето. Според други предположения броят им е дори двойно по-голям.

Имиграцията в момента поставя Европа пред предизвикателство от ранга на погромите от края на ХІХ век и дори Втората световна война. Някои от мигрантите предприемат пътуването си към Европа заради намесата на Запада в държавите им – например в Афганистан, Ирак и Сомалия. Други са жертви на войнстващия ислям, който се разпространява в Азия и Африка. За Европа обаче няма значение, че голяма част от тези хора просто търсят по-добър живот, а фактът, че са се запътили насам, въпреки че голяма част се надяват един ден да могат да се върнат у дома, посочва изданието.

По оценки на ООН икономическите мигранти за 2013 г. са 232 млн. души. Най-голямото движение е все още към САЩ, но от 2000 г. Германия, Русия, Великобритания и Франция са приели също големи групи от тях. Тези числа лесно биха довели до паника и до питания дали това е апокалиптичният катаклизъм, повторение на праисторическото движение на хора от Африка към Европа. Съществува и въпросът дали е възможно този поток да е неспирен и какво бъдеще очаква Европа, чиято раждаемост силно намалява и чиито икономики зависят от имигрантската работна ръка.

Ако глобалната икономическа миграция е толкова колосална, допълнителната мигрантска вълна към Европа едва ли би била от такова значение, пише изданието. Великобритания например в периода 1968-1973 г. прие 100 хил. души, които засели мирно и те донесоха значителни предимства за икономиката. След като страната е приела 8 млн. чужденци през последните 15 години, няма да има проблем да подслони още няколко хиляди предприемчиви бежанци.

Евроскептиците никога не са мислели, че проектът ЕС ще може да премине отвъд определянето на цените на селскостопанските продукти или защитата на колониите прилепи, пише още изданието. Ватерлото на ЕС ще бъде въздействието от възприемането на националната идентичност на новодошлите, протичащо от отворените граници.

Имиграцията явно е най-трудната политическа област. Очевидно бежанският проблем трябва да бъде решен с "преодоляване нарушенията на човешките права при източника". Ние обаче не контролираме тези източници. Ако бомбардираме лодките на трафикантите, за отчаяните бежанци това означава, че бомбардираме линейки.

Америка и Австралия следват още по-жестоки политики и наказват мигрантите с лишаване от свобода.

А що се отнася до тези, които вече са пристигнали, в момента търсим европейско решение и настояваме Швеция, Балтийските страни и Унгария да поемат своя справедлив дял. Великобритания обаче няма да приеме своя справедлив дял. Така реалността показва, че демокрацията предпочита да приеме своя собствена етика.

Националната държава всъщност е все така устойчива, а националната идентичност се фиксира в историята и географията. Сблъсквайки се с това, което те виждат като неограничени орди от далечни земи, местните власти са най-имунизирани срещу защитниците на филантропското гостоприемство и на свободното движение на работна ръка. Перспективата изглежда е, че Европа ще се върне към времената на затворените граници и още по-видими вътрешни граници.