Дългият път към зеленото мислене

На 1 юни шест големи европейски нефто- и газодобивни компании призоваха за глобално координирана цена на емисиите от въглероден диоксид в опит да се ограничи влиянието на изгарянето на изкопаемите горива върху климата. Преди пет години никой не би очаквал подобен ход. Като производители на голяма част от световните замърсяващи горива, тяхната индустрия не бе склонна да обедини сили и да защитава по-бързото преминаване към по-чисти такива, коментира Economist.

“Това е нещо като революция“, казва Патрик Пуян, директор на Total, една от шестте компании. И това не се отнася само до енергийните фирми. Докато световните лидери се подготвят за срещата си в Париж през декември, на която трябва да се постигне споразумение за понижаване на емисиите на парниковите газове, отношението към климатичните промени се променя коренно сред представителите на всички сфери на бизнеса.

През 2009 г., когато световната конференция в Копенхаген не успя да достигне до ново споразумение, с което да замени протокола от Киото, много бизнесмени не се притесняваха особено нито за провала, нито за самото глобално затопляне. Те смятаха, че свързаните разпоредби, подобно на ограниченото влияние на системата за търговия с емисии, не е нищо повече от малка тежест за конкурентоспособността на фирмите. Три неща се промениха оттогава.

Първо, цената на възобновяемите източници на енергия, особено на слънчевите, пада драстично, а дeлът им в производството на електроенергия нараства. Второ, потребителите се интересуват от климатичните промени много повече отколкото преди. И трето, инвеститорите, особено дългосрочните, като пенсионните фондове например, са осъзнали риска да притежават фирми с активи и бизнес модели, чиято стойност вероятно ще намалее, докато светът се „обезвъглеродява“.

Някои започват да лишават от инвестиции най-замърсяващите горива като въглищата, за да вложат пари в по-чисти такива и да стимулират по-зелени политики навсякъде.

„Цената да не правиш нищо става все по-висока от това да правиш нещо“, казва Пол Полман, главен изпълнителен директор на Unilever, англо-холандски производител на потребителски продукти. „Нашите мотиви не са съвсем алтруистични“, признава европейският мениджър. „Клиентите и акционерите изискват от нас подобни инициативи.“

Фирми от всички сфери променят суровините и процесите си и създават продукти, които щадят околната среда докато в същото време помагат на доставчиците да направят същото. Френският производител на козметика L’Oréal твърди, че нивата на въглеродните му емисии са спаднали с 50% между 2005 и 2014 г. докато производството му се е повишило с 22%. Целта на компанията е до 2020 г. емисиите й да намалеят с 60%.

За да не допринася за обезлесяването, Unilever вече купува изцяло палмовото си пасло (компанията е една от най-големите му производители в света) чрез одитирана схема за устойчиво развитие и до 2020 г. планира да може да го купува само от сертифицирани и проследими източници.

IKEA, шведската компания за търговия на дребно, ще инвестира или планира да инвестира 1,5 млрд евро във вятърна и слънчева енергия до края на 2015 г. Фирмата и благотворителната й организация току-що поеха ангажимент за още 1 млрд. евро за развитие на възобновяемата енергия и за подкрепа на хора по места, засегнати от изменението на климата. В Италия през 2015 г. 54% от средноголемите производители, интервюирани от инвестиционната банка Mediobanca и местните търговски камари, са заявили, че инвестират в зелени технологии докато през 2010 г. този процент е бил 37%.

Големият германски енергиен оператор E.ON отделя бизнеса си с възобновяема енергия от стария си бизнес за производство на електроенергия, за да се фокусира върху по-новите възможности. Enel, най-големият оператор в Италия, обеща да спре всичките си нови инвестиции във въглища, да изведе от експлоатация централите си в Италия, задвижвани с изкопаеми горива, и да постигне въглеродна неутралност преди 2050 г. Renault и BMW ентусиазирано рекламират електрическите се автомобили.

Kering, френската група за луксозни стоки, е първата компания, която представя отчет за екологичния баланс, с който измерва влиянието на собствения си бизнес върху цялата мрежа за дистрибуция. Sodexo, френска компания за кетъринг, смята, че повече от половината от 34-те процента емисии, които фирмата смята да намали преди 2020 г., се дължат доставчиците й. Много бизнеси в момента използват неясни цени на емисиите от въглероден диоксид на вътрешно ниво, когато разпределят капитал, за да преценят дали инвестициите все още имат смисъл, ако и когато цените скочат.

Според компаниите те не само спестяват от по-високата енергийна ефективност, но и печелят по-малко измерими ползи от подобрената си репутация, по-мотивиран екип и др. Но може да отнеме години преди големите радикални инвестиции и производствените техники да оправдаят разходите си, ако изобщо това се случи. Изплаща ли се тогава зеленото мислене?

Да, и то много, твърди Пол Симпсън, мениджър на CDP, изследователска компания, която събира екологични данни от повече от 5 000 компании в цял свят. Според нейно проучване от май фирмите с публикувани цели за намаляване на емисиите от въглероден диоксид бележат по-високи доходи с възвращаемост на инвестирания капитал от 9,9% в сравнение с 9,2% на тези, които не са си поставили цели.

Индексът Low-Carbon 100 Europe на фондовата борса, който включва европейски фирми с най-ниски въглеродни емисии в съответните им индустрии, се е вдигнал с 60% от края на 2010 г. За сравнение по-широкият индекс STOXX Europe 600, от който са избрани компаниите, отбелязва повишение от 45%.

И все пак зелените фирми може да са по-печеливши не защото са зелени, а защото са по-добре управлявани. А акциите им да се представят по-добре, защото инвеститорите виждат зеленото мислене просто като заместител на успешното управление.

Шестте европейски енергийни компании, призоваващи за ефективна цена на въглеродния диоксид признават, че ако участниците в конференцията в Париж успеят да се договорят за нещо, то това ще увеличи разходите им.

Но поне, казват те, това ще предложи „по-ясна пътна карта“ за техните бъдещи инвестиции. Природният газ е важен за шестте компании – той представлява половината от продукцията на Total, например, докато преди 10 години този процент е бил 35%.

Затова те се надяват, че установена цена на въглеродния диоксид ще доведе до преминаване от въглища към природен газ, който според тях произвежда двойно по-малко емисии в сравнение с въглищата за всяка единица електроенергия, генерирана след изгаряне.

Цялостното въздействие върху печалбата на всичко това няма да бъде ясно за години напред, казва директорът на Total Патрик Пуян. Но подобно на други в заседателните зали на Европа заключението му е, че друг избор по този въпрос не съществува.