Предстоящите избори в Турция - краят на ерата Ердоган?

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган управлява Турция вече повече от 12 години, а изборният успех на нео-ислямската партия досега беше задвижван от процъфтяващата икономика. Сега, когато този просперитет става все по-слаб, турските гласоподаватели не са толкова склонни да си затварят очите за демократичните недостатъци на президента, коментира онлайн изданието Politico.

Избирателите, преди лоялни на ПСР, сега изоставят на тълпи партията в навечерието на парламентарните избори на 7 юни, мотивирани от силната комбинация от икономическо разочарование и политически опасения. Много от тях са решили да променят вота си и да гласуват за опозицията, защото смятат, че въпреки името си, партията не е осигурила справедливост и развитието, което виждат при сегашното управление, е било всичко друго, но не и справедливо.

Подобни недостатъци може да се окажат препъни камък за правителството на изборите в неделя. Сигнали за корупция, нарастваща ислямизация и авторитаризъм, погрешно водена външна политика, корупционен капитализъм и насърчаване на неограниченото консуматорство са все по-разпространяващи се обвинения към ПСР на Ердоган, която управлява от 2002 г. насам.

Според малкия бизнес след първите добри години единственото, което прави правителството, е да насърчава бесния капитализъм. Инвестира се в строителния сектор и в издигането на молове, луксозни ресторанти и хотели, но малките бизнеси едва успяват да се крепят.

Турция бе дълго възхвалявана като исторически пример за икономически успех в размирен регион, след като средният икономически ръст между 2002 и 2006 г. достигна 7,2%, основно заради първия мандат на кабинета. Невероятният икономически рекорд помогна на ПСР да победи на следващите два парламентарни вота.

Но с най-висока безработица за последните пет години от 11,5%, спираловиден потребителски дълг, валута с рекордно ниски стойности и спрял растеж блясъкът на икономическото чудо на ПСР е започнал да изчезва. Докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от март разтресе Турция, обявявайки, че страната е на трето място по неравенство в доходите и относителна бедност сред останалите членки на ОИСР, а разполагаемият доход на домакинствата се равнява на около 45% от средното за държавите членки на Организацията.

Трудно е да се каже как забавящата се икономика се е отразила на шансовете за успех на партията, защото предизборните проучвания в Турция са известни със своята липса на надеждност.

Мерт Йълдъз, старши икономист в Roubini Global Economics, твърди, че ПСР нарочно не е осъществила нужните реформи, които биха стабилизирали първоначалните й икономически успехи.

„В началото правителството се придържаше към плана за реформи, който бе представен от предишния министър на икономиката и работеше добре“, казва Йълдъз. „Но след 2007 г., когато трябваше да инвестират в меки реформи като качеството на образованието и гъвкавостта на трудовия пазар, те предпочетоха краткосрочната печалба и бързите парични потоци, което направи строителните фирми обвързани с правителството водещата сила на тяхната икономическа политика. Това е абсолютно неустойчиво“.

Ръстът на турската икономика между 2002 и 2012 г. вкара пари в джобовете на обикновените граждани, които се възползваха от кредитите и прекомерното потребление. Продажбата на автомобили, недвижими имоти, кухненски уреди и електроника, често купувани с все още неспечелени пари, нарасна. Кредитните карти и плащанията на вноски се налагаха с агресивен маркетинг. Банките рекламираха лесни потребителски кредити на улицата и дори в кафенетата по кварталите.

Според данните на Националния статистически институт на Турция, публикувани от основната опозиция - Републиканската народна партия (РНП), почти половината от всички турски граждани се борят с дългове, много от тях натрупани след агресивен маркетинг на кредитни карти от банките и насочен към населението със средни и ниски доходи.

Турският дълг от потребителски кредитни карти нарасна от 14 млрд. турски лири (4,5 млрд. евро) през 2004 г. до 82 млрд. турски лири (26,7 млрд. евро) през октомври 2013 г. Местните медии съобщават, че в момента този дълг съставлява около 53% от всички потребителски заеми в Турция, което е най-високото ниво сред европейските държави.

Мерт Йълдъз твърди, че банките не се разтревожени заради лошите заеми, тъй като според турското законодателство личният фалит е почти невъзможен.

„Всички закони са на страната на банката и затова хората, които са попаднали в спирата на дълговете, нямат шанс да избягат. И тъй като бездната между доходите и разходите за живот се е задълбочила заради провалите на икономическата политика, все повече хора трябва да използват кредитни карти за ежедневните си разходи“, казва Йълдъз. „В миналото само богатите хора в Турция дължаха пари на банките. Днес това са бедните, а техният брой все повече расте.“

Йълдъз обвинява ПСР в експлоатиране и обогатяване за сметка на бедните и в използването на социални помощи, за да събере гласове. „Управляващата партия използва социалната програма, за да привлече по-бедните хора към партията си. Тези, които получават помощи, твърде много се страхуват да не ги изгубят, ако друга партия дойде на власт.“

Много турци обвиняват ПСР в преследване на икономически политики, фокусирани върху личната печалба на своите поддръжници, и в липса на съдебен надзор над кредитните правила и трудовия кодекс. Именно за това много от тях този път ще гласуват за опозиционната партия на изборите на 7 юни.