Как Порошенко стана по-богат след 1 г. на президентския пост?

Президентът на Украйна Петро Порошенко за една година от своето президентство стана няколко пъти по-богат според декларациите за доходите му за 2013 и 2014 г. Това стана на фона на общия упадък на икономиката в резултат на конфликта в  Източна Украйна, а също и на сериозните трудности, с които се сблъска личният бизнес на Порошенко в Русия и Крим, пише в свой анализ BBC, цитиран от БТА.

Но как успя президентът, който по време на избирателната  кампания обеща да продаде целия си бизнес, да спечели миналата година почти 369 млн. гривни? Декларирайки през 2013 г. над 51 млн. гривни общ доход, Петро Порошенко посочи, че основната част от тези доходи (около 38 млн.) е дошла от продажба на ценни книжа и корпоративни права. Още 13,5 млн. гривни са дивидентите.

В същото време картината за 2014 г. кардинално се е изменила. От 369 млн. гривни доходи по-голямата част (над 90 процента) представлява дивиденти и лихви по влогове (над 345,5 млн.  гривни) и само 11,2 млн. гривни са доходи от продажбата на ценни книжа и корпоративни права, а 961 хиляди са печалба от продажба на имущество. Не е съвсем коректно да се сравняват абсолютните доходи на Порошенко за 2013 и 2014 г., защото курсът на гривната спрямо повечето световни валути продължи на пада през почти цялата минала година и едва напоследък се стабилизира. Дори това обаче не може да обясни резкия ръст на доходите на президента. 

Пресслужбата на президента съобщи също, че Порошенко е  превеждал цялата си заплата за благотворителни цели. Така общата сума на благотворителните дарения на президента за миналата година възлезе на 123 млн. гривни.

Преди Петро Порошенко твърдеше, че като кандидат за президент на Украйна самостоятелно е финансирал своята избирателна компания. Именно този факт, казват експертите,  трябва да се вземе предвид, за да се разбере същественият ръст на състоянието му. "За да финансира изцяло своята избирателна кампания, Порошенко можеше да получи дивиденти като най-голям акционер във всичките си бизнес структури. Компанията, както е  известно, може да използва получената печалба както за развитие  на предприятието, така и за разпределяне на парите между акционерите", каза пред Украинската служба на BBC главният редактор на електронното издание "Деньги.ua" Александър Крамаренко.

"Логично е, че в навечерието на миналогодишните избори успяха да вземат решение именно за изплащане на средства на акционерите. Т.е. Петро Порошенко получи дивиденти, легализира  своите пари, плати с тях големите данъци и прозрачно финансира  избирателната си кампания. Това е по-скоро добро, отколкото лошо. Защото имаше и друг вариант - да се прехвърлят парите в офшорка", смята експертът.

Трябва освен това да се обърне внимание, че курсът на долара и еврото спрямо гривната през 2013 и 2014 г. съществено се различаваше. Затова не е изключено, че съхранявайки парите си в банка на валутна сметка, Порошенко е получил печалба в гривни  от покачването на курса, наблюдавано през миналата година.  Медиите сочат още няколко възможни причини за ръста на доходите на президента.

Киевската сладкарска фабрика "Рошен" повиши приходите си девет пъти и това се вижда с просто око -  увеличи се броят на фирмените магазини за бонбони по столичните улици.

Компанията "Рошен" съобщи на сайта си, че като цяло в  Украйна за цялата 2014 г. и за първите 4 месеца на 2015 г. са открити около 20 магазина, от тях 14 - само в столицата. В  пресата имаше и съобщение за вдигането на уставния капитал на  Международната инвестиционна банка, зад която, както се твърди, стоят Порошенко, баща му Алексей и бизнес партньорът им Игор Кононенко. 

Петро Порошенко имаше шансове да стане и още по-богат, ако бе осъществено онова, което той обеща да направи по време на избирателната си кампания, а именно - ако бе продал своя бизнес. Заемайки най-висшия пост в държавата, където конституцията не позволява на президента да се занимава лично с предприемаческа дейност, Порошенко увери, че е предал целия си бизнес на доверително управление от международни структури, а те на свой  ред трябва да продадат всичко, което е негова собственост.

Най-голям дял в този бизнес има сладкарският отрасъл. Корпорацията "Рошен", която е 18-а по големина в рейтинга на световните сладкарски компании, носи най-големи печалби благодарение на 4-те си фабрики в Украйна, а също и на  комбинатите в Унгария, Литва и Русия. Освен това, както съобщават пред последните години украински и чужди вестници,  Порошенко е собственик на акции на завода "Ленинская кузница" и  на Севастополския морски завод, на няколко хранителни компании, както и на автомобилостроителната корпорация "Богдан-Авто".

В неговата бизнес империя влизат също предприятия за  производство на стъкло и нишесте, застрахователна компания, Международната инвестиционна банка. В медийната сфера на тази империя, освен "Пети канал", влизат още няколко телевизионни и радиокомпании в Киев, Одеса, Дрогобич.

Досега обаче нищо не е могло да бъде продадено.  Петро Порошенко казва, че няма време и възможност да се занимава с продажби. Той твърди също, че не се занимава с  бизнес. "Президентът наистина сега не се занимава с бизнес. И той наистина се опитва да разпродаде всичко, най-вече своя основен бизнес "Рошен".

Обаче конюнктурата сега е не просто лоша, а много лоша. Инвеститори не искат да идват тук. Даже при добра конюнктура такива продажби не стават бързо. Затова досега няма  нищо необичайно. С оглед на общата ситуация и на инвестиционния климат, всичко върви съвсем нормално", каза преди месец пред журналисти шефът на президентската администрация Борис Ложкин.

Самият Петро Порошенко в интервю за BBC също говори за независещи от него трудности, свързани с продажбата.

"Когато например се опитах да продам активите си в Русия, те бяха веднага запорирани от руското правителство, без да ми бъде дадена такава възможност, защото не може да продадеш нещо, което е под арест. Освен това моята собственост в Русия бе  конфискувана и те се опитваха да използват това като начин за  оказване на натиск", обясни украинският президент.

В същото време той обеща след няколко седмици да "разкрие  важна информация" по тази тема.

Досега в медиите се появяваха съобщения, че швейцарската  компания Nestle е заинтересована да купи "Рошен" за 1 млрд. долара, докато началната цена, предложена от упълномощените инвестиционни компании, е 3 млрд. долара.

Междувременно генералният директор на "Рошен" Вячеслав Москалевски в интервю за агенция Bloomberg каза, че той е по-заинтересован предприятието да продължи да се развива, а не да се продава.

"Аз работя тук, за да може компанията да е печеливша, а не за да бъде продадена. Ако строя къща, за да я продам, го правя по друг начин, не както когато я строя, за да живея в нея", каза Москалевски.

Конфликтът в Донбас и анексирането на Крим се отразиха и на  бизнеса на Петро Порошенко: в Мариупол шоколадовата му фабрика  през февруари 2015 г. спря работа, а през април направо беше затворена.

Медиите много писаха за "национализирането" от  самопровъзгласилите се власти на Севастопол (измежду други 35  обекта в града) и на Севастополския морски завод, където  контролният пакет от акции е на Петро Порошенко. След съответното решение на "правителството" на Севастопол през март 2015 г. заводът се появи в регистъра на Русия като "държавно предприятие".

На практика нищо не се съобщава за това какво става с  другите бизнес структури на президента. Споменава се само "Пети телевизионен канал", който Порошенко не планира да продава, което каза още преди една година.

Заради забавянето на продажбата на бизнеса по адрес на президента звучат обвинения в конфликт на интереси и неизпълнение на предизборни обещания.

"Съвсем очевидно е, че Петро Порошенко беше и продължава да  е един от най-могъщите олигарси в Украйна. В политическите кулоари сега се шегуват, че видите ли, президентът имал една задача, свързана с деолигархизирането на страната - да направи  така, че да остане само един олигарх. Темпа, с който се продава бизнесът на президента, дава основания да се предполага, че този процес ще продължава до края на мандата му. Или че президентът  не планира да бъде президент всичките пет години" - така коментира в интервю за Украинската служба на BBC  журналистът и автор на книги за влиятелни украински политици и  бизнесмени Сергей Руденко.

Политологът и директор на социологическата служба "Украински барометър" Виктор Небоженко говори за опасностите, които крие  за президента липсата на промени в статута му: "Това може да има много сериозни политически последици за Петро Порошенко. Защото как да се гледа на един президент олигарх, след като заради  войната икономиката е в спад, благосъстоянието на хората е намаляло, а неговото богатство се е увеличило?", каза политологът.

"От друга страна, как един олигарх може да изпълни обещанието си за борба с олигарсите? Той не може да ги събере и да им предложи траен договор за примирие, защото те в един глас  ще му кажат: започни от себе си. Та те са просто олигарси, а той разполага с цялата власт", добави Небоженко.

Лидерът на партията "Баткившчина" Юлия Тимошенко, която неведнъж е заявявала, че борбата с олигархията е нейна главна задача, в отговор на същия въпрос каза, че макар Петро Порошенко да е могъщ бизнесмен, тя е готова да му помага.

"Президентът има изключително голям бизнес. Но въпреки това  народът на Украйна го подкрепи с 54 процента от гласовете в най-трудното време, когато Украйна практически е разкъсвана от агресията на Кремъл. И аз ще направя всичко, за да подкрепя  Петро Порошенко, за да може той достойно да се противопостави на външната агресия", каза тя в интервю за британската медия.

Но ръководителят на президентската администрация Борис  Ложкин казва, че не е правилно Порошенко да бъде наричан олигарх.

"Президентът няма бизнес в сферите, които традиционно водят  до конфликт на интереси. Той няма нито енергийни, нито петролни активи. Няма никакво отношение към това. И никога не е използвал държавна помощ или други държавни възможности за развитие на бизнеса си".

Каквото и да се казва обаче, по оценки на списание Forbes Порошенко е на 8-о място в списъка на най-богатите хора в Украйна. Към момента на съставяне на класацията списанието е оценило общото му състояние на 750 млн. долара.