Нетна оценка на света

В другия край на Евразия различията в интересите на Германия - най-големия износител на Европа - и на развиващите се икономики в Южна Европа извадиха на бял свят скритите противоречия в Европейския съюз. Германия трябваше да изнася. По-слабите страни трябваше да развиват икономиките си. Първият сблъсък между тях беше кризата за суверенния дълг и по-късно за политиката на икономии, наложена на Южна Европа и последвалата икономическа криза. В резултат Европа стана по-разединена.

При размяната на ролите Русия се възползва от разединението на Европа, впрягайки статута си на доставчик на природен газ за моделиране на политиката на Европа към Русия. Русия не беше вече болният човек на Европа, а значима регионална сила, влияеща на събитията не само на континента, но и в Близкия изток.

Именно в този момент Русия се сблъска със САЩ. САЩ имат избирателни отношения с останалата част от света. С изключение на случаите, когато регионален хегемон се опитва да господства над Европа, САЩ ограничават присъствието си в света. Те изнасят сравнително малко и близо половината от експорта им отива в Канада и Мексико. Но откакто Русия стана по-агресивна и особено след като се опита да компенсира загубите си след падането на
украинското правителство и последвалото идване на прозападна власт, САЩ започнаха да засилват фокуса към Украйна и граничните територии между Европа и Русия.

В същото време, в което Вашингтон почувства, че трябва да отвърне на Русия, САЩ прибягнаха към минимализиране на присъствието си в Близкия изток. Признавайки лимита на силата си, САЩ започнаха да гледат на четирите сили в региона – Турция, Иран, Саудитска Арабия и Израел - като на първостепенни отговорници за регионалната стабилност и балансьори един срещу друг.

Сегашното състояние на нещата

Това ни води до днешния свят. Навсякъде по света има общо икономическо безпокойство. То кара Китай да контролира социалните сили чрез репресии. То създаде екзистенциална криза в Европа, която отива далеч отвъд Гърция, но се проявява в гръцко-германските отношения. Руснаците се домогват до статут на регионална сила, но засега не успяват. Държавите нации в Близкия изток са в конфликт, а четирите големи сили прибягват до различни маневри да ги възпират.

САЩ остават водещата сила, но в същото време институциите, които използваха през Студената война, станаха неефективни. Макар че увеличава разполагането на военни и обучението в Източна Европа, НАТО е военен съюз, на който не му достигат военни. Международният валутен фонд се е превърнал в много случаи в проблем, а не в решение на икономическите трудности.

САЩ избягват да се месят в икономическите проблеми на Европа и Китай и ограничават присъствието си в Близкия изток. Но се замесват все по-директно с Русия, ръководени от първичния страх от поява на европейски хегемон, колкото и да е далечна тази перспектива.

След всяка системна война се създава илюзия, че победоносната коалиция ще продължи да е единна и ще управлява толкова ефективно, колкото е воювала. След Наполеоновите войни Виенският конгрес се опита да преобрази съюза срещу Франция в общност, която може да поддържа мира. След Първата световна война съюзниците (в отсъствието на САЩ) създадоха Обществото на народите. След Втората световна война то стана ООН.

След края на Студената война се смяташе, че ООН, НАТО, МВФ, Световната банка и други многонационални институции ще могат да управляват глобалната система. Всеки път силите победителки се опитваха да използват съюзите от времето на войната, за да управляват света след войната. Всеки път се проваляха, понеже онова, което ги свързваше - врагът - вече не съществуваше. Така институциите бяха обезсилени и илюзията за единство изчезна.

Ето какво се случи. Рухването на Съветския съюз отприщи процес, който институциите от Студената война не могат да управляват. Чистата равносметка следователно е, че Студената война забави появата на реалности, погребани под тежестта й, а просперитетът от 90-те години прикри ограниченията на Евразия като цяло. Сега сме свидетели на поява на реалности, които са били вече тук. Европа е силно разединен сбор от държави нации. Китай възпира центробежните си сили чрез силно и репресивно правителство в Пекин. Русия не е нито равностойна на САЩ, нито е болник, който може да бъде пренебрегнат или поучаван. А картата на Близкия изток, начертана от османците и европейците, крие
сили, които надигат глава.

Засега САЩ са най-мощната страна. Това не означава, че САЩ могат - или имат интерес - да решават проблемите на света, да възпират силите, които са в ход, или да се изправят пред тези сили и да ги накарат да спрат. Дори най-якият човек в бара не може да превземе целия бар и да победи.

(БТА)