Непознатата сила на световните пазари на петрол

Чукотско море не е дълбоко, но скъпо. Средната дълбочина е едва 77 метра, но често високи до 20 метра вълни лудуват в района между Сибир и Аляска. Петролният гигант Shell се надява в това негостоприемно място да организира своя голям бизнес бум. Англо-холандската група получи от американските власти разрешение за пробив на шест места за наличие на нефт и газ.

В продължение на години гигантът се бореше за одобрението да му бъде позволено да бъде активен в Арктика. Според оценките на американската енергийна агенция EIA тук се крият около 22 на сто от световните все още неоткрити залежи на нефт и природен газ. Но колкото богат на ресурси е този регион, също толкова сложен и скъп е добивът. 

За компания като Shell предвид стагнацията в търсенето на нефт и исторически ниските цени на петрола има само една логична причина тя да поеме този риск, казва американският енергиен експерт Джоел Моузър, цитиран от DPA. "Това е залогът за силата на Китай".

И този залог е доста смел. В момента Народната република вече официално надмина Съединените щати като най-големият световен вносител на нефт. През април Китай купува близо 7,4 милиона барела на ден - за първи път повече, отколкото САЩ (7,2 милиона барела), което е видно от данните, които агенция Ройтерс публикува през миналата седмица.

Тенденцията е доста забележителна, защото растежът на втората по големина икономика в света започна да намалява темпото си, така че се очаква спад в търсенето на петрол. Въпреки това обаче ниските цени на петрола и поредицата от намаляването на лихвените проценти за стимулиране на икономиката изглежда насърчават търсенето.

Изненадващо голямата жажда на Китай за петрол също може да обясни и озадачаващото развитие на цените на енергията през последните месеци. След като цените за барел паднаха до 40 долара за американския петрол WTI и до 42 долара за барел от сорта Брент от Северно море, цените се възстановиха бързо. Междувременно Брент вече струва около 67 долар, а WTI почти докосна 60 долара за барел. Това повдигна въпроса за това кой в крайна сметка диктува цените на енергийните пазари.

В голяма степен петролният пазар се влияе от политически причини. Тук традиционните механизми за ценообразуване на търсенето и предлагането многократно се разрушават чрез различни интервенции.

Така например съществува Организацията на страните износителки на петрол, ОПЕК, ценови картел, който от своя страна се наговаря за обема на добива и по този начин чрез разширяване или свиване на добива движи цените в желаната посока. В продължение на години този съюз на богатите на петрол страни под ръководството на Саудитска Арабия държаха централната власт на енергийния пазар.

Но революцията на шистовия газ и петрол в САЩ неочаквано измести баланса на силите. Чрез новите технологии САЩ успяха да разширят производството си с 80% през последните седем години и с това станаха най-големият производител на петрол в света.

В същото време Саудитска Арабия и ОПЕК очевидно вече не желаят да упражняват  активен контрол над цените на петрола, когато независимо от намаляването на цените му в края на 2014 г. не решиха да намалят добива. Оттогава Америка е централната сила на този пазар.

Но и това се промени, когато след срива на цените все повече и повече платформи в САЩ бяха затворени, защото при тези ниски цени производството вече не е рентабилно. Оттогава експанзията в добива в Америка е в застой и става очевидно, че дори и Америка вече няма контрол над важния енергиен пазар, пише още DPA. 

И докато саудитците вече празнуваха победата си, тъй като чрез своята експанзивна политика поставиха американската нефтена шистова промишленост на колене, планът не би се изпълнил толкова бързо без участието на още един основен играч - Китай. В негово лице се появява нова сила, която определя и влияе на цените на петрола чрез своето търсене. 

Повечето експерти считат страната за най-големия потребител на петрол. ОПЕК например очаква, че търсенето на Китай през тази година ще нарасне с около три процента до средно 10,78 милиона барела на ден. Така само Народната република ще погълне една девета от общото количество на петрола. По отношение на един определен регион се очаква само в Идия да има по-сериозен ръст на потреблението, а именно от 3,4% до сравнително оскъдните 3,9 млн. барела. За сравнение, търсенето на петрол в Европа ще намалее през 2015 г. с 0,1 на сто до 13,5 милиона барела.

Но независимо от тези голи цифри и водещата позиция в световната ранглиста на вноса, важността на Китай като купувач днес е по-голяма от всякога. Всички основни страни производителки се състезават за благоволението на купувача на едро.

И в Китай са наясно, че вече са пазарна сила. Дори наскоро Пекин се опълчи на ОПЕК и сви квотите за внос.

За Русия, в лицето на западните санкции, Народната република е единствената важна опция за бъдещето. Москва и Пекин подписаха рекорден по стойността си договор. До 2028 г. Китай ще плати на Русия 270 млрд. долара, като в замяна петролният гигант „Роснефт“ е задължен да достави 300 000 барела петрол на ден. Още 200 000 барела петрол ще отиват в следващите десет години в държавната група Sinpec, за още 85 млрд. долара.

Миналата година износът на петрол за поднебесната империя се е повишил с 36%. Руският президент Владимир Путин не успява да се въздържи и да не се похвали преди няколко дни от този ръст: „През 2014 г. ние доставихме 28,5 млн. тона. Това са почти с 40 процента повече спрямо миналата година. Забележете увеличението: ... 40 на сто за година".

Путин заяви това в присъствието на високопредставителен гост на Кремъл – Ся Дзънпин. Президентът на Китай в момента е може би най-важният гост в Москва. И той е наясно със своята сила. При преговорите с Москва делегацията му действа забележимо по-уверена, отколкото в миналото са били представители на европейските нации.

И все пак Путин е наясно с тази зависимост. Дори нещо повече. Заради празната държавна хазна той мисли дори да продаде дялове от своите ключови петролни находища на Пекин. Това би било немислимо преди няколко години.

А силата на Пекин е видима и от западната гледна точка. Защото Централният комитет не се възползва само от зависимостта на Русия. В същото време Си подкопава със своите договори западните санкции срещу Москва - знаейки, че няма защо да се страхува от Запада. Берлин или Париж едва ли ще се оплачат шумно в Пекин.