Свършиха ли добрите времена?

През 25-те години преди Голямата рецесия от 2008-2009 г. САЩ преживяха две кратки леки рецесии и два силни, дълги подема. В световен мащаб доходите нараснаха рязко, инфлацията намаля, а фондовите пазари процъфтяваха. Нещо повече, възстановяването от последния голям спад - в началото на 1980 г. - доведе до четвърт век на безпрецедентно силно и стабилно макроикономическо представяне.

Този път обаче връщането към растеж е много по-трудно, пише за сайта project-syndicate.org Майкъл Боски, професор по икономика от Станфордския университет и старши сътрудник в института Хувър. Боскин е бивш председател на Икономическия съвет по времето на президента Буш-старши от 1989 до 1993 г.

Възстановяване на Америка от времето на Голямата рецесия е непоследователно, като растежът периодично набираше скорост, а после изпускаше парата. В действителност САЩ не успяха да запишат три поредни тримесечия с ръст от поне 3% в рамките на цяло десетилетие. Въпреки че по-ниските цени на петрола помагат на потребителите, тази печалба е частично компенсирана от по-малкото инвестиции в енергетиката, а ефектът от по-силния долар е още по-голям.

САЩ не са сами. Въпреки, че повечето европейски икономики сега отново растат, подпомогнати от по-ниските цени на петрола и обезценяването на еврото, темпът на експанзия остава анемичен. По същия начин възстановяването на Япония остава крехко въпреки силните усилия от страна на правителството. Дори водещите развиващи се икономики, които се очаква да са глобалните двигатели на растеж през следващите години, изпитват проблеми: Китай и Индия занижиха очакванията си за растежа, а Бразилия и Русия се свиват.

Когато подем или дъно трае толкова дълго време, то започва да изглежда сякаш ще продължи безкрайно. Шест години след кризата някои видни икономисти се питат дали недостатъчните инвестиции и/или избледняващите печалби от технологичните иновации не са тласнали  световната икономика в ново състояние на по-слаб растеж и по-бавен ръст в стандарта на живот. Някои икономисти наричат ​​това "дългосрочна стагнация" - един модерен начин да се каже, че добрите времена са си отишли ​​завинаги. Прави ли са те?

Общият икономически растеж е равен приблизително на сумата на растежа на работните часове (увеличаване на броя на работниците и служителите или на времето, в което те работят) и производителността (продукцията на час работа). Ако производителността се подобрява с един процентен пункт на година, то подобряването на стандарта на живот в продължение на следващото поколение ще бъде с една трета. С течение на времето повишаването на производителността с дори по-малко от един процентен пункт ще даде сериозен резултат.

Производителността може да се увеличи чрез капиталови инвестиции, технологични иновации и подобрения в областта на знанията и уменията на работната сила, като икономистите не са единодушни кое има най-голямо въздействие. Според изследванията ми с Лари Лау технологиите имат най-важната роля за повишаване на производителността сред страните от Г-7 след Втората световна война.

Като се има предвид това, намаляването на прираста на производителността в Америка - средно само 0,7% годишно от 2010 г. насам - е накарало някои наблюдатели да отдават слабия растеж на недостатъчния технологичен напредък. Тези песимисти, като икономиста Робърт Гордън, твърдят, че е малко вероятно новите иновации да подобрят производителността така фундаментално както електричеството, автомобилите и компютрите направиха през миналия век.

Оптимистите отвръщат, че смартфоните, големите обеми данни и очакваният напредък в областта на нанотехнологиите, роботиката и биотехнологиите са предвестници на една нова ера на повишаване на производителността, базирана на технологиите. Може да е невъзможно да се предскаже точно следващото значимо приложение, но такова ще бъде разработено.

И песимисти, и оптимисти цитират Закона на Мур, наречен на името на съоснователя на Intel Гордън Мур, който забелязал, че плътността на транзисторите върху един чип може да се удвоява на всеки 18 месеца. Песимистите твърдят, че това е все по-трудно и по-скъпо, докато оптимистите твърдят, че законът ще остане валиден при чипове с три измерения.

Ясно е, че траекторията на технологичния прогрес е трудно да се предскаже. Всъщност главната търговска стойност на една нова технология не винаги е очевидна дори за изобретателя. Когато Гулиелмо Маркони направил първото трансатлантическо безжично предаване преди повече от век, той се е състезавал с телеграфа, като никога не си е представял масовото радиоизлъчване. Томас Едисон пък изобретява фонографа, за да помогне на слепите, като завежда дело, за да не се използва той за слушане на музика.

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че следващата вълна на повишаване на производителността чрез технологично развитие е вероятно да настъпи в сектори като здравеопазването, където нейното икономическо въздействие е трудно да се измери. Икономистите смятат, че много подобрения в качеството на здравеопазването - като например по-ефективно лечение на катаракта или сърдечни заболявания - не са отразени точно в реалния БВП, като са неправилно отчетени като увеличение на цените. По-добри мерки за тези промени са от съществено значение за точната оценка на икономическия напредък.

Същевременно технологично задвижваният растеж носи някои рискове. Докато старите страхове, че автоматизацията и изкуственият интелект ще причиняват широка структурна безработица така и не бяха потвърдени, технологиите и глобализацията потиснаха заплатите за всички с изключение на най-квалифицираните работници в развитите икономики. Делът на капитала в националния доход се увеличи, докато делът на труда намаля. Прилагането на политики за ограничаване на технологиите, които потенциално повишават производителността, обаче би било фатална грешка.

За да се насърчи по-силен растеж и свързаното с това подобряване на жизнения стандарт, правителствата трябва да гарантират, че частният сектор има достатъчно стимули за иновации, предприемачество и инвестиции във физически и човешки капитал. Например, може да се намали бюрокрацията, да се обуздаят дефицитите и дълга, да се приложат данъчни политики, стимулиращи капиталообразуването, да се реформира образователната система, и да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност.

Разбира се, никой не трябва да очаква връщане към годините на бума преди кризата, като се има предвид демографският натиск, който почти всички големи икономики, включително Китай, изпитват. Но тези стимули са най-добрата възможност да продължи потокът от технологии, които повишават производителността - от нововъзникващите компании до изследователските отдели на утвърдените.