Системната грешка на Deutsche Bank

Понякога Ролф Бройер може да бъде видян във Франкфурт. Той се появява във фоайетата на залите, в които се провеждат различни конференции, разхожда се из стария град, винаги носи костюм, винаги има кърпичка в джоба на ризата.

Бройер е на 77 години, отдавна вече не заема съществен пост, но е обгърнат от аурата на някой много важен човек. Той е „преследван мъж“, но продължава да се усмихва със своята професионална усмивка а ла Deutsche Bank, слага маска на лицето си, наполовина арогантен, наполовина добронамерен. Това е усмивката на един мениджър, на голям банкер, който е свикнал да гледа на света от високо. 

Във вторник Бройер ще показва усмивката си в зала 273/II на съда в Мюнхен. До него ще седят наследникът му Йозеф Акерман и неговият наследник Юрген Фитчен. 

Тримата банкери са ръководили може би най-важната германска компания общо в продължение на 18 години. С тях обвиняеми са и бившият шеф на Надзорния съвет Клеменс Бьорсиг и бившият HR директор Тесен фон Хайдебрек – в опит за измама в особено тежки размери. Твърди се, че те са излъгали по време на гражданското производство с медийния магнат Лео Кирх или са спестили истината, за да предпазят банката от щети, припомня WirtschaftsWoche.

Това е съдебен процес с безпрецедентна символична сила, която показва нагледно какво се е объркало в банката. Банката е вярвала в своята неуязвимост, пренебрегвала е клиентите и е ползвала юридически сиви зони. Това доведе до цунами от съдебни процеси, а всичко това едва ли може да се изплати лесно. През тази седмица Фичен и неговият съизпълнителен директор Аншу Джейн вероятно ще представят нова стратегия, която също ще представлява отстъпление заради слабостта на концерна.

Рестартирането на компанията няма да бъде засегнато само от началото на процеса. В четвъртък стана ясно, че Deutsche Bank ще плати глоба в размер на 2,5 млрд. долара (2,33 млрд. евро) заради различни манипулации, най-важната от които е на важния междубанков индекс Libor, както и на Euribor. Разкритията на американските и британските органи позволяват да се проникне основно в дълбините на банката. Нарушението е системно и всепроникващо. "Deutsche Bank е имала култура за постигане на максимална печалба, без да обръща внимание на честността на пазарите", се казва в съобщение на британския FCA.

Проверки почти не е имало. Това не се е променило, дори когато органите са започнали проверката си. Властите са били ядосани от липсата на желание за сътрудничество и тактиката на протакане. Твърди се, че банката многократно е подвеждала разследващите и е задържала съответните документи.

Арогантност, невежество и незачитане на правилата – това също е допринесло за сегашните проблеми на банката. При това става дума само за едно изречение на тогавашния шеф Бройер. В телевизионно интервю преди 13 години той изразява съмнения за кредитоспособността на медийната компания на Лео Кирх.

KirchMedia, основното поделение на компанията Kirch, обяви фалит на 8-ми април 2002 г. Но онова, което последва след това, за пореден път демонстрира недостатъците на системата „Deutsche Bank”.

Така например обвинението се основава главно на подготовката на топ мениджърите за техните изказвания в гражданското производство. Правният отдел и адвокатите на кантората Hengeler Müller защитават банкерите, които последователно заявяват, че са имали план за преструктуриране на концерна на Кирх.

Според изказване на бивш инвестиционен банкер на банката обаче още в края на 2001 г. е имало сценарии за възможното разбиване на медийния концерн. А фактът, че медийният предприемач е бил и кредитен клиент на банката, очевидно не е попречило на никого, пише още Wiwo. 

Твърди се, че тези планове са само симулационни игри. За съжаление обаче банкерът не е поддържал тази тема по време на разпита си в Мюнхен. Обвинението разчита и на този факт.

Демонстрираното в казуса отношение на банката илюстрира и днешните проблеми на компанията. Лоялността към клиента притежава само дотогава, докато без него банката не може да спечели повече. Така например до края на 2007 г. банката е продавала на клиенти базирани на американски ипотечни кредити заеми, въпреки че самата банка е очаквала срив на пазара.

И е предлагала на местни малки и средни предприятия уж сигурни финансови инструменти, които обаче вместо да намалят лихвените плащания, ги увеличават до небесата. Всичко това следва своя собствена логика, логиката на инвестиционните банкери.

Фактът, че това е доста далеч от нормалното чувство за справедливост, вече стана ясно в гражданското производство. Така тогавашният директор Акерман заяви, че клиентът Кирх би бил първият потърсен за разговор за възможно преструктуриране на медийната група. Само ако той откаже такова, банката би се обърнала и към негови конкуренти за възможното възстановяване на групата. За Акерман това би било благородно поведение. Съдиите обаче считат това за лека форма на изнудване.

Фаталната самоувереност на мениджърите се базира на вярата им в управляемостта на рискове. Те са подценявали Кирх в продължение на години, банката е вярвала само на себе си. Юридическият поврат в Мюнхен я завари неподготвена, а когато вече решението е било предвидимо, банката е действала колебливо, пише изданието. 

Всичко това е предотвратило сключването на по-ранно, по-благоприятно споразумение, подобно на скандала за Libor. Едно извънсъдебно споразумение с наследниците на Кирх се провали отдавна заради конфликт в мениджърския екип. Акерман бе договорил в началото на 2012 г. значително по-добро споразумение, но колегите му се отказват от него.

Когато най-сетне в началото на 2014 г. банката бе готова на споразумение, тя се надяваше да се сложи край на разследването. Но прокуратурата остана непоколебима. Напразно компанията предлага да се прекрати делото срещу Фитчен срещу глоба.

66-годишният мениджър не е оспорван, може би и защото няма много алтернативи за поста му. И защото двама, посочени от банката оценители, считат, че няма основание за твърденията на прокуратурата. Дали обаче DB няма да сбърка отново в преценката си?