Нови правила за нови участници

Контрастът между съпротивата срещу Uber в Европа и топлото посрещане на услугата за споделено пътуване в САЩ подчертава още веднъж как създадените, за да защитават потребителите европейски регулатори, всъщност защитават утвърдените доставчици и потискат иновациите, пише за сайта project-syndicate.org Алберто Хаймлер*. Контрастът може да ни насочи и към начините, по които европейските правителства трябва да променят разпоредбите си, за да насърчат предприемачите при развиването на авангардни бизнес модели у дома вместо да бъдат принуждавани да допускат иновации, едва след като са станали добри практики в чужбина.

Протестите на таксиметровите шофьори срещу Uber са част от дълга традиция на установени доставчици, подлагащи на изпитание нови технологии, които могат да им струват работата. Но когато, например, през 19 век социалното движение на лудитите протестира срещу новите текстилни машини като ги чупи, властите не се намесват и не ограничават новите технологии. В резултат на това индустриалната революция довежда до безпрецедентен ръст на стандарта на живот по целия свят.

Но когато супермаркетите започват да навлизат в сектора с търговия на дребно през втората половината на 20 век, подходът на европейските правителства вече е променен. В началото на 70-те много държави налагат разпоредби, с които да предпазят малките магазини от конкуренцията. В резултат на това развитието на повечето съвременни системи за разпространение се отлага. Едно поколение по-късно същите тези регулации са премахнати след натиск от страна на потребителите.

Но, както показва реакцията спрямо Uber, европейските правителства не са научили урока си, в резултат на което страда европейската икономика. Проблемът е, че навлизането на даден пазар зависи от предполагаемите възможности за печалба от нови инициативи в даден момент. Разпоредбите могат да отложат навлизането на пазара, но технологиите не могат да бъдат спрени завинаги – новите играчи в крайна сметка ще пробият. Техните бизнес модели обаче може вече да не са доходоносни или да носят по-ниски приходи, отколкото биха носели преди.

И наистина „предимствата да бъдеш първи“ са общи за повечето индустрии и се базират на икономии от мащаба, изградената клиентска база или просто в резултат на невъзвръщаеми загуби. На пазара на "платформите", където компаниите използват по-ранни инвестиции, за да гарантират навлизането си на други пазари, забавянията, предизвикани от неоправдани регулаторни ограничения, могат да имат по-ясно изразен негативен ефект, което да спре потенциално успешни компании да навлязат на пазара.

Италия, например, която либерализира своя сектор с търговия на дребно едва през 1998 г., има много по-малко на брой хранителни вериги в сравнение с Франция, Германия и Великобритания. И наистина, веригите на тези страни, издържали на силната конкуренция у дома, сега доминират на развиващите се пазари в Европа и отвъд нея. В Италия ограниченията на големите супермаркети създадоха пазарна сила на местно ниво за малцината, които все пак успяха да изплуват и да се разраснат, но ги остави твърде слаби, за да се наложат в чужбина.

По същия начин европейските ограничения на пазара с автомобилни услуги пречат на предприемачите да развиват услуги като Uber. Подобно на веригите супермаркети, Uber разчита на икономии от мащаба, за да може платформата му да работи ефективно. И, както всяка друга платформа, Uber стартира като малка компания, покривайки постоянните си разходи с постепенно разширяване. След като постига минимално ефективен мащаб, новите играчи не могат лесно да използват конкурентен натиск, за да ограничат маржовете на печалба на Uber.

Когато през 2009 г. Uber стартира в Сан Франциско, навлизането му на пазара е нито оспорено, нито подложено на труден процес на разрешение. По този начин Uber успява да изпробва новия си бизнес модел – тогава основаващ се на предлагане на луксозни коли – и да се разрасне, първо в Сан Франциско, после в останалите американски щати, достигайки накрая и други страни (в същото време като използва платформата си, за да разработи и други услуги).

В Италия, за сметка на това, дори предоставянето на луксозни автомобилни услуги чрез мобилно приложение би било забранено. Според италианското законодателство услугите за наемане на автомобили са стриктно дефинирани като такива, при които услугата започва от гаража, където е паркирана колата, и се осъществява чрез предварителна резервация. Тъй като мобилното приложение на Uber наподобява таксиметровите услуги, то щеше да бъде отхвърлено, а Uber никога нямаше да може дори да стартира развитието на платформата си.

Това важи и за много други европейски държави и индустрии, където законодателството защитава доставчиците много повече от потребителите, като по този начин препъва иновациите. В САЩ иновативните участници на пазара рядко биват блокирани и то само ако това категорично оправдава обществения интерес. Именно затова там Uber (като много други платформи в много други сектори) може да расте и да постига оптимален мащаб за допълнително разрастване.

Ако Европа иска да просперира, тя трябва да улесни навлизането на нови участници на пазара, за да е възможно платформите да бъдат развивани и на местния пазар, вместо да навлизат, след като вече са били усъвършенствани другаде. Трябва да ценим иновациите, представени от нови пазарни играчи, много повече от защитата на вече съществуващите участници.

Това може да бъде постигнато, като се приемат регулации, които се основават на резултати и целят защитата на потребителите, а не на производителите. Въпреки че в някои случаи това може да означава просто промяна на начина, по който вече съществуващите правила се интерпретират и прилагат, много по-често самите регулации трябва да бъдат променени.

Възможно е новите участници да променят конкурентната структура на развитите пазари на платформи – не само при таксиметровите услуги, но и в туризма, потребителските кредити и много други услуги. И ако се приемат правила, базиращи се на резултати, иновативните участници ще могат да влияят и на конкурентната структура на други неразвити пазари на платформи, като здравеопазване, недвижими имоти и професионални услуги.

Всички участници в пазари, където новаторите навлизат лесно и без да бъдат блокирани от неоправдани регулации, печелят – дори онези, чиито работни места са застрашени. Просто попитайте някой потомък на текстилните занаятчии от 19 век с университетско образование.

*Алберто Хаймлер е професор по икономика във Висшата школа по публична администация в Рим.