Може ли Ципрас нещо повече от политика на благодеяния?

А трябва да се има предвид, че в този баланс има няколко подобни случая. Новият вариант на Закона за данъчните длъжници се свежда до това, че супербогатите с дължими повече от един милион евро данъци ще останат ненаказани. Това, поне според официалната позиция, ще доведе до вкарването на повече пари в хазната. Но дали това е справедливо?

А да не забравяме и съдбата на т.нар Task Force - единица от до 60 служители на Европейската комисия, която подкрепя страната в осъществяването на важните реформи. Тя е помогнала например за модернизиране на здравеопазването и в борбата срещу корупцията. Още по време на предишното правителство сътрудничеството протичаше доста мудно. Но откакто Сириза е на власт, работата на работната група е почти изцяло замряла.

Може би това е разбираемо предвид факта, че управлява правителство, което идва от нищото в истинския смисъл на думата. Почти нито един министър няма административен опит – за сметка на това обаче те разполагат с революционни усърдия. Да се нарече Сириза партия, вероятно е преувеличено. Тя е по-скоро микс от социалисти, комунисти, марксистко-ленинисти, антикапиталисти, постматериалисти, феминисти, ако трябва да се споменат само най-важните съставки. Само за десет години Сириза се превърна от отцепническа група, с до 5 на сто от гласовете на изборите, до управляваща организация с 36 на сто на вота - благодарение на всички избиратели, за които най-важното нещо е най-накрая да се пометат корумпираните стари партии от парламента.

Колкото и странна от европейска гледна точка да изглежда посоката, която Ципрас поема, от вътрешнополитическа гледна точка това е личен успех за него. Популярността на младия премиер се увеличи след изборите, в момента е 65 процента.

В рамките на управляващата коалиция самият Ципрас не е толкова уверен и независим. Както радикалната левица, ръководена от министъра на структурните реформи и бивш комунист Панагиотис Лафазанис, така и националистическият коалиционен партньор, начело на който е министърът на отбраната Панос Каменос, следят много зорко дали Ципрас няма да предостави твърде много компромиси на омразния ЕС.

Мнозина очакват, че Ципрас просто събира сили за големия си пробив. Че той внимава за всички настроения, за да се увери, че е на правилния път в политическото пространство. И че, ако има тази възможност, ще покаже истинското си лице и ще стартира втората фаза от своя план: рестарт на държавата, за който младото поколение чака с огромно нетърпение.

Има много гърци, които са на точно това мнение. И те считат, че промяната не може да се случи за един ден. Не и за тези няколко дни, в които кредиторите настояват така упорито за гръцките реформи. Защото според тях Гърция в момента е пациент и доктор в едно. Тя страда и се диагностицира. Но още не е оздравяла.

Всичко онова, което до този момент Тройката е препоръчала като лечение, е „по-смъртоносно от самата кризисна болест“, казва министърът за реформите Гиоргос Катругалос.  Не помага дори намаляването на публичния сектор по принципа на косачката за трева. Защото например има по-скоро твърде малко, а не твърде много данъчни служители.

Също така, условията им на труд са очевидно катастрофални. Такива като Янис с пуснат от тях самите интернет кабел са често срещани, казва Михалис Купкас, който ръководи синдикатите за Северната част на Гърция. „Много от нашите колеги са изправени пред т. нар. синдром на професионално прегаряне (Burn-out)". Не само броят на служителите е бил намален заради целите за икономии, но и заплатите са били намалени наполовина. За месечна заплата от 1200 евро много длъжностни лица по контрола трябва да работят в събота и неделя, за да се справят с планините от данни. „Сега си представете какво означава всичко това за семейния живот". Купкас, както и много други държавни служители се чувстват "като войници на фронтовата линия на държавата. Които са оставени сами". Правилно било Европа да има искания. Но тя също така трябвало и да помогне.

Онова, което кредиторите искат в момента от Гърция, било погрешно. Т. нар. Голям взрив, който може да обърне всичко към по-добро, не може да се осъществи, твърдят кръгове, близки до властта. По-реалистично би било Гърция да направи много, но малки крачки. Само че възниква въпросът- колко още милиарда евро за готови да дадат европейците?

Цялото протакане в Атина говори за това, че Ципрас и членовете на екипа му не вярват наистина, че европейците са готови да пуснат гърците да напуснат еврозоната. Че е по-добре да предоставят още няколко милиарда евро, отколкото да се осмелят на пускане на Гърция навън с незнайно какви последици.

Това обаче едва ли ще се случи по този начин. Европейците са готови на компромиси, но не и без да получат нещо в замяна. Това няма да промени и евентуална сделка с Русия. Защото според европейските правила руският концерн "Газпром" може да доставя газ, но не може същевременно да е оператор на газопроводи. Оперирането на дейността може да се поеме от инвеститор, който да събира след това таксите. А и самата Гърция ще има нужда от пари, за да постави първоначално тръбите. 

Така наближава денят, в който Ципрас трябва да реши дали е за еврото, или срещу него. На този ден ще стане ясно, дали той може да прави нещо повече от  политика на благодеяния.