Може ли Ципрас нещо повече от политика на благодеяния?

В залата на депутатите се дискутира третият закон, който новото правителство възнамерява да приеме. Първият бе насочен към смекчаване на "хуманитарната криза" в страната, която е била предполагаемо причинена от мерките за строги икономии. Наред с други неща, всички граждани, които не могат да плащат сметката си за електричество, трябва да получават субсидии. Вторият закон служи за смекчаване на задълженията и наказанията за провинилите се данъчни длъжници. Третият закон, този, който се обсъжда с невиждана в западните страни парламентарна страст, трябва да подобри положението в препълнените гръцки затвори. По-специално, очаква се след приемането му да бъдат освободени всички онези гърци, които лежат в затворите заради дългове.

Наистина ли няма нещо по-належащо за решаване? За данъчните власти на наближаващата фалит държава не са гласувани важни закони, а правителството се грижи за политиката на затворите и за облекчаване именно на данъчно задлъжнелите гърци? 

„Не“, твърди Триантифулис Марифидис, депутат от Сириза, който е бил убеден да даде кратко интервю, докато пие кафе в залата на фракцията си. „Става въпрос за мерки за оцеляване", казва той. „Това, което правим в момента, е минимумът на това, от което хората се нуждаят". По думите му Европа най-после трябва да се разбере, че „приоритет за това правителство е да помогне на гърците. „Това са нашите реформи, реформите, наложени от ЕС, ще дойдат по-късно ...".

Необходимостта не познава законите, е кредото на Сириза. В това число влизат и сроковете за погасяване на задълженията към кредиторите.

А ако се наложи – така поне мислят някои тук, има ги и руснаците и китайците. Джобовете им са дълбоки, а Гърция може да им предложи геостратегическо предимство. Високопоставени политици от Сириза съобщиха през уикенда, че страната може да се пребори за милиарди долари от Москва. Става въпрос за газопровод, който ще пренася руски газ за Европа през територията на Гърция. Таксата за транзит може да бъде на практика предплатена за гърците авансово, за да се облекчат техните финансови притеснения.

Хотел Hilton в Атина се извисява като гигантска тухла в небето. През последните седмици в него нощуваха над двайсетина служители на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ): те са част от скандалната за Гърция Тройка, която следи за изпълнението на предписаните от европейците реформи, и която според мнението на много гърци става символ на всичко, което се е объркало в тази криза. Има дори документален филм, в който бивш министър говори за "унижението" и "подчинението", което служителите на Тройката налагат на гърците. По-рано те са влизали и излизали в министерствата в удобно за тях време, сега имат забрана за достъп там и трябва да се срещат с официални лица от гръцките власти в хотела. Ципрас е наредил това, а самият той би искал дори напълно да ги изгони от страната.

След няколко телефонни обаждания журналистите от Die Zeit се срещат с един от членовете на тройката. Името му обаче не бива да бъде споменавано във вестника. Той е донесъл много графики - и в началото на разговора изказва необичайно изречение: „Той разбрал избора на Ципрас като възможност, но този шанс е бил пропилян, тъй като новото правителство не спазвало собствените си обещания."

Например, случаят със собствениците на жилища. На 4 март централата на ЕЦБ във Франкфурт получава електронно писмо от Атина. Подател е Министерството на икономиката на Гърция. В опит да бъде ограничена хуманитарната катастрофа е бил изготвен закон, който следва да предпазва собствениците на имоти от възбрани. Тъй като такъв закон може да окаже въздействие върху стабилността на финансовите пазари, той трябва да бъде представен за обсъждане в централната банка.

Един подобен спасителен пакет за жертвите на банките, които са заплашени от възбрани – това подхожда на приказката, която направи от Сириза голяма пария и която добре обяснява популярността на движението отвъд границите на Гърция: че по време на управлението на Ципрас мерките за строги икономии ще бъдат коригирани, заедно с техните неправди.

Но колкото повече експертите на централната банка се задълбават в параграфите, толкова повече растат съмненията, че правителството наистина се стреми към справедливост. Полза от специалното правило ще имат само длъжниците с нетен годишен доход в размер на над 50 000 евро и със състояние до 500 000 евро. Дори в богата страна като Германия това са много пари.

Ето защо ЕЦБ е наясно, че новото правителство ще направи добрина и за заможните собственици - за сметка на широката общественост, защото банките ще искат да покрият тези загуби, например, чрез по-високи лихвени проценти по кредитите за всички останали. В своя коментар по проектозакона ЕЦБ пише, че вместо да защитава хората с добро заплащане, Гърция най-накрая трябва да се погрижи за развитието на "социална мрежа за сигурност" за наистина нуждаещите се.

Така се оказва, че неолибералната Тройка обвинява едно ляворадикално правителство, че упражнява политика в полза на богатите. Това също е част от равносметката на трите месеца на власт на Ципрас.