Ханс-Вернер Зин: Икономиите са последният шанс за южноевропейските страни

Еврото донесе криза на платежния баланс в Европа, точно както златният стандарт през 1920 година. В действителност, има само една разлика между двата епизода: по време на сегашната криза огромни международни спасителни пакети бяха на разположение, пише за сайта project-syndicate.org проф. Ханс-Вернер Зин*.

Тези спасителни пакети намалиха финансовите сътресения в еврозоната, но на висока цена. Те не само позволиха на инвеститорите да избегнат плащането за лошите си решения, но и дадоха на южните европейски страни с високо равнище на цените възможността да отложат реалната обезценка под формата на намаляване на относителните цени на стоките. Това е необходимо, за да се възстанови конкурентоспособността, която бе разрушена в началните години на еврото, когато то причини прекомерна инфлация.

Наистина за страни като Гърция, Португалия или Испания възвръщането на конкурентоспособността ще изисква от тях да намалят цените на техните собствени продукти в сравнение с останалата част от еврозоната с около 30% в сравнение с началото на кризата. Италия вероятно трябва да намали относителната си цени с 10-15%. Но Португалия и Италия до момента не успяват да осъществят такова "реално обезценяване", докато относителните цени в Гърция и Испания са паднали с едва 8% и 6%, съответно.

Показателно е, че от всички засегнати от кризата страни само Ирландия успя да направи сериозна стъпка. Причината е очевидна: балонът при нея се спука в края на 2006 г., преди създаването на всякакви спасителни фондове. Ирландия бе сама и нямаше друг избор, освен да приложи масивни мерки за строги икономии, намалявайки продуктовите си цени в сравнение с другите страни от еврозоната с 13%. Днес нивото на безработица в Ирландия спада драстично, а производственият й сектор процъфтява.

В относително изражение Гърция получи най-много от европейските спасителни фондове и показа най-голямо увеличение на безработицата. Официалните заеми, отпуснати на страната от Европейската централна банка и международната общност, се увеличиха повече от шест пъти през последните пет години – от 53 милиарда евро през февруари 2010 г. до 324 милиарда евро, или 181% от БВП, понастоящем. Въпреки това нивото на безработицата нарасна повече от два пъти - от 11% на 26%.

Има четири възможни икономически и политически реакции на това състояние на нещата. Първо, Европа би могла да се превърне в трансферен съюз, като Северът дава все повече и повече кредити на Юга, които по-късно опрощава. Второ, Югът може да понижи равнището на цените. Трето, цените на север може да се повишат. И четвърто, страни, които вече не са конкурентни, могат да излязат от европейския валутен съюз и да девалвират новата си валута.

Всеки от тези пътища е свързан със сериозни усложнения. Първият създава постоянна зависимост от трансфери, които чрез поддържане на относителните цени предпазват икономиките от възвръщането на конкурентоспособността им. Вторият път ще доведе до фалит на много длъжници в кризисните страни. Третият изземва богатство от северните страни кредиторки. Четвъртият пък може да причини верижен ефект чрез капиталовите пазари, вероятно принуждавайки политиците да въведат капиталов контрол, както в Кипър през 2013 година.

Европа се фокусираше до момента в предоставянето на публични кредити на кризисните страни при почти нулеви лихвени проценти, които в крайна сметка могат да прераснат в трансфери. Сега обаче ЕЦБ се опитва да излезе от безизходицата чрез количествени улеснения (QE). Заявената цел на ЕЦБ е да възстанови инфлацията еврозоната, като по този начин намали външната стойност на еврото. Според президента на ЕЦБ Марио Драги, темпът на инфлация, който в момента е малко под нулата, трябва да бъде вдигнат до към 2%.

Това ще даде на южноевропейските страни изход от капана на неконкурентоспособността, защото, ако цените им останат непроменени, а тези на север се покачат, южните страни биха могли постепенно да намаляват относителните си цени без големи сътресения. Разбира се, в този случай цените на север трябва да растат с повече от 2%.

Ако, да речем, Южна Европа запази темпа на инфлация при 0%, а във Франция инфлацията е 1%, то в Германия цените ще трябва да растат с 4%, а в останалата част от еврозоната с 2%, за да се достигне средно за еврозоната ниво от близо 2% годишно. Този модел трябва да продължи около десет години, за да донесе на еврозоната възвръщане на равновесието. В този момент нивото на цените в Германия ще бъде с около 50% по-високо, отколкото е днес.

Аз очаквам QE да доведе до някаква инфлация. С увеличаването на еврата в обръщение стойността им трябва да пада, за да се установи ново равновесие на валутния пазар. Опитът с подобни програми в САЩ, Великобритания и Япония показва, че QE отприщва мощни сили на валутна обезценка. Така QE в еврозоната ще доведе до инфлацията, която Драги желае чрез по-високи цени на вноса и износа. Предстои да видим дали този ефект ще бъде достатъчен, за да съживи Южна Европа.

Съществува риск, че Япония, Китай и САЩ няма да гледат безучастно, докато еврото губи стойност. Дори е вероятно светът да изпадане в състояние на валутна война. Нещо повече, южните страни от ЕС вместо да оставят цените непроменени, може да се откажат от строгите икономии и да издават все по-голям обем нови облигации, за да стимулират икономиките си. Ползите от засилената конкурентоспособност и ребалансирането няма да се материализират, и след краткотраен проблясък еврозоната ще се върне към постоянна криза. Еврото, окончателно дискредитирано, тогава ще се изправи пред хаотичен край.

Човек може само да се надява, че този сценарий няма да се сбъдне, и че южните страни ще запазят курса на строги икономии. Това е последният им шанс.

* Ханс-Вернер Зин е професор по икономика и публични финанси в Мюнхенския университет и президент на влиятелния германски Ifo институт за икономически изследвания. Той е член на консултативния съвет към германското икономическо министерство. Последната му книга е „Капанът на еврото: За спукването на балоните, бюджетите и схващанията“.