Фалшивото възстановяване на еврозоната

На пръв поглед икономиката на еврозоната изглежда като че ли най-накрая оздравява. Фондовите пазари са в добра форма. Доверието на потребителите ускорява ръста си. По-ниските цени на петрола, по-евтиното евро и количествените улеснения от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да дадат тласък на растежа. Президентът на ЕЦБ Марио Драги твърди, че се наблюдава “устойчиво възстановяване”, а политиците в Берлин и Брюксел се позовават на признаците на живот в Испания и Ирландия като доказателство, че горчивите им предписания за фискална консолидация и структурни реформи работят.

Ако погледнем по-отблизо обаче, става ясно, че подобрението е скромно и може би временно, а не в резултат на политиките, подкрепяни от Германия, пише за онлайн изданието project-syndicate.org Филип Льогран, бивш съветник на предишния председател на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу. Вярно е, че според някои оценки икономиката на еврозоната ускорява ръста си, но това става далеч по-бавно в сравнение със САЩ и Великобритания. Затова и “възстановяване” може би не е точната дума за развитието на региона.

Като за начало, еднократният тласък от ниските цени на петрола вече избледнява. Заради рязкото обезценяване на еврото вносът на черното злато стана по-скъп. Политиците се разчитат на по-конкурентната валута за стимулиране на растежа. Те обаче вероятно ще бъдат разочаровани, посочва Льогран. Износът на еврозоната разчита на глобалните вериги за доставки и по-евтината валута осигурява по-слаб тласък в сравнение с преди. Износителите могат да изберат освен това да си приберат печалбите, а не да се стремят да разширят пазарния си дял.

През 2014 г. износът от еврозоната достигнаха близо 2 трлн. евро (2,6 трлн. щатски долара то това време) – повече от износа на Китай. Предвид нестабилното глобалното търсене бърз растеж на износа ще бъде трудно да се постигне. Във всеки случай, при условие, че износът е само една пета от икономиката на еврозоната, малко е вероятно той да стимулира по-силно възстановяване, докато вътрешното търсене остава слабо.

Според модела на ЕЦБ обезценяването на еврото с 10 на сто през последната година (в реално, търговско претеглено изражение) може да подкрепи растежа с 0,2%, посочва Льогран.

Ползите от количествени улеснения вероятно също няма да са кой знае какви. Спадът в разходите по заемите на правителствата е малко вероятно да даде силен тласък на растежа, тъй като правилата на Европейския съюз изключват фискална експанзия. Като цяло фискална позиция на еврозоната се очаква да остане без промяна тази година, с малки изключения.

Количествените улеснения подобряват условията за финансиране на няколко компании от еврозоната, достатъчно големи, за да атакуват капиталовите пазари. Но дори и в САЩ и Великобритания, където пазарите играят много по-голяма роля в областта на корпоративните финанси, ръстът на цените на активите не направи почти нищо, за да насърчи потребителите да харчат или фирмите да инвестират. Напротив, инвестициите в слабата реалната икономика са далеч по-малко привлекателни от перспективата да се спечелят лесни пари.

Повечето фирми в еврозоната разчитат на банково финансиране и докато кредитните условия се подобряват, банковото кредитиране не помръдва, допълва още Филип Льогран. Докато банките – зомбита са обременени с проблемни кредити, това е малко вероятно да се промени.

Бързият растеж на Испания и Ирландия напоследък често се приписва на рецептата на Германия за фискална консолидация и мерки за повишаване на конкурентоспособността на износа. Всъщност, нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Испания едва ли е пример за успешна фискална корекция. Напротив, нейното възстановяване съвпадна с облекчаването на екстремните икономии, наложени през 2011-2013 г., които насърчиха домакинствата да харчат повече, въпреки стагнацията на заплатите. Дори и така обаче, икономиката на страната още  е далеч от предкризисната ситуация, особено по отношение на безработицата. Бюджетният дефицит на Испания достигна 5,7% през миналата година – най-високият в ЕС, а публичният дълг през тази година вероятно ще мине 100% от БВП.

Ирландия - най-бързо развиващата се икономика в ЕС през миналата година, също не потвърди целесъобразността на политическите предписания на Германия. Малката и изключително отворена икономика на страната се възползва от силните си страни – ниски данъци за бизнеса, квалифицирана работна ръка, гъвкавост, а и от благоприятните външни условия, особено силното възстановяване на основните й партньори САЩ и Великобритания.

Икономиката на Ирландия обаче още не се е върнала към мащабите отпреди кризата. Безработицата още е с двуцифрени стойности, вътрешното търсене е потиснато, а заради спасяването на банките данъкоплатците продължават да плащат тежка цена.

Икономиката на еврозоната ще е в малко по-добра форма през 2015 г., но не заради политиките, подкрепяни от Германия. Много е вероятно да има временен отскок, но не и да стартира устойчиво възстановяване. За да преодолее напълно последствията от рецесията, еврозоната трябва да прочисти банките, да редуцира дълговете, да отстрани причините за огромния недостиг на инвестиции, да премахне пречките пред бизнеса, както и да се предпази от дефлационния натиск на германския меркантилизъм, заключава Филип Льогран. Ако не го направи, еврозоната няма да избяга от проблемите си скоро.